Тайните на Троянския манастир

Тайните на Троянския манастирПреди около година Троянската света обител се тресеше от грозен скандал, който удари плесница на православието. В навечерието на най-светлия християнски празник неколцината монаси, служещи в манастира, се бяха скрили зад вратите на килиите си.

Тогавашният игумен пък не можеше място да си намери от срам, че под носа му са ставали мерзки плътски гадости. Май и на чудотворната икона Света Богородица Троеручица  се доплака от унижение.

“160 камиона с боклуци изкарахме от манастира – броил съм ги”, са първите думи, с които ни посреща сегашният игумен Величкият епископ Сионий. Кани в обновената приемна и обяснява, че за 2 месеца упорит труд изринали трупани с десетилетия отпадъци. Камионите били пълни с остатъци от строителни материали – вар, тухли, вкаменен цимент, железа. Най-страшно било с вещите на починали монаси.

“Тъжно е да изхвърляш неща, които са били част от живота на наши братя”, отронва въздишка игуменът. Спестява важната подробност, че най-първо започнал с моралното прочистване.

Монасите, чиито имена бяха свързани с небогуугодни дела, вече ги няма в обителта. И това всеобщо преподреждане е дало резултат – ведро и светло е, усещане за лекота витае зад манастирските порти.

Игуменарната е напълно ремонтирана, мраморната зала – също, в храма има реставрация на стенописите, иконостасът грее в позлата. И помен няма от забранителни табели, които негостоприемно ограничаваха миряните с влизането в двора.

– Дядо, Сионий, срамните тайни вече ги няма. Знаете ли кои са хубавите, които се крият тук? – подемаме разговор.

– Бях ректор на Софийската духовна семинария 12 г. Служех при Негово Светейшество блаженопочившия патриарх Максим – духовно чадо на обителта, и имах възможност лично от него да науча историята на Троянския манастир. А тайните – те се предават от игумен на игумен.

По време на дългите беседи дядо Максим разказвал за живота на братята в стари времена. Най-характерна била тяхната изключителна отвореност към света. От една страна, разположението на манастира в населено място било предпоставка, а от друга – будителският и учителски маниер на старите игумени дядо Макарий и дядо Климент, които основали училища, поддържани от манастира.

“За съжаление, в нашата историография тези факти се пропускат. Откъслечни сведения има от Феликс Каниц, който, минавайки покрай манастира, бил силно впечатлен от жаждата на българчетата за знания”, разказва епископ Сионий.

Духовниците осигурявали средства за обучението им не с молитва, а с къртовски труд. Манастирът имал предприятия за дървопреработване и мелници за брашно. Всеки от братята приемал като дълг и монашеско послушание производството на нещо полезно. Всичко се продавало и пълнело манастирската каса.

“Това е част от тайните на манастира – никъде неописани и неразказани. Смятало се, че не е интересно и значимо, а всъщност е съставлявало битността на манастира”, продължава игуменът.

Настоява да разкаже и историята на дядо Климент, която също научил от патриарх Максим. През 1944-а партизани дошли в обителта със задача да го разстрелят. Застанали пред игуменарницата и крещели: “Излез, фашист, кръвопиец и народен предател!” Дядо Климент спокойно застанал на чардачето пред килията си и рекъл: “Добър ден, момчета!”

При вида му партизаните притихнали, а той поименно се обърнал към всеки. Знаел ги от деца, защото живеели наоколо. Припомнил какви добрини им е сторил, след което те засрамено навели глави и си тръгнали.

“Търсите тайни? И Людмила Живкова ги е търсила, смятайки, че има скрито съкровище в манастира”, усмихва се игуменът. По нейна заръка били извършени разкопки насред храма – пред лицето на чудотворната икона. Изсипала се милиция от Троян, Ловеч и София. Привикали местни хора за изкопаването на огромен трап под старите мраморни плочи.

“Има легенда, свързана с края на Второто българско царство, която разказва, че Шишмановите царе заровили златото си тук. Оттам тръгнал интересът на Живкова”, разказва епископ Сионий.

Работниците обаче стигнали до каменни основи от по-ранно строителство, а под тях до скален масив. Спрели. Един от началниците се разпоредил да заровят изкопа и им забранил да говорят какво са вършили.

“Това богохулно ровене в храма не е останало ненаказано. Людмила Живкова бе трагично убита”, категоричен е духовникът. Другата интересна история станала в началото на 70-те години на XX в. Тогава започнали строежа на нови манастирски крила.

Старото било съборено до основи и наново изградено под прякото застъпничество на ген. Добри Джуров. По негова молба било сторено това благодеяние от държавата.
Тогава се появили голям брой книги и старини, като част от тях били описани и откарани в София.

“От този момент пътят им се губи. Около 120 безценни ръкописи, евангелия, псалтири, жития на светци и духовни поучения са в неизвестност и не можем да ги открием”, говори с горчивина дядо Сионий. Той смята, че книгите, датиращи от XVIII и XIX в., са откраднати, продадени и са в частни колекции.

При разчистването тази година открили видимо скрити неща. Филигранни кръстове от Софийската и Чипровската златарска школа били пъхнати сред стари завивки. Най-значимата находка обаче е Троянският Дамаскин, който бил в числото на изчезналите книги. Ръкописът на почти 3 века бил грижливо замаскиран сред стари дрехи и непотребни вещи.

“Братята са успели да запазят част от голямото книжно богатство на обителта. Библиотеката ни разполага с 12 000 тома църковна литература, събирани десетки години”, изрича с гордост духовникът.

Смята, че неповторимата атмосфера на Троянския манастир идва от чудотворната икона на Троеручица. И от ангел-покровителя му, който определя облика му. Една от тайните на манастира е костницата под олтара на централния храм, наричан католикон. Там са положени останките на духовници, живели и служили в обителта.

Неотваряна кой знае откога, малката дървена вратичка с ковано резе затруднява игумена. Камък от двора му помага да разхлаби заключалката и тя поддава със скърцане. Няколко стъпала водят към тъмната катакомба.

Покрай насрещната стена на тясното пространство са изправени прашни шкафове. В тях са подредени много черепи и кости. Със страхопочитание и молба за прошка, че сме нарушили покоя им, пристъпваме вътре.

“Съществувала древна традиция, когато монах починел, да го погребват увит само в расото му – без ковчег. На седмата година гробът се разкопавал, костите се изваждали. Измивали ги с вода и вино, помазвали ги с елей и ги полагали в костницата”, обяснява ритуала дядо Сионий.

Заслужили християни също били погребвани редом с монасите. Тази практика секнала преди повече от 50 г.

 

Вековна ракия в златния фонд на светата обител

Тонове ракия са произвеждани годишно в Троянския манастир преди десетилетия. Омайната течност се добивала от ферментирали сливи, те пък идвали от многобройни декари с дръвчета, собственост на обителта. Тази дейност носела доста добър доход. Но в наши дни производството е паднало на 150 л.

Специалната ракия с 21 билки е известна не само у нас, а и в чужбина. Но рецептата  остава строго пазена тайна, като тази на кока-кола например. Никакви молби и увещания не склоняват епископ Сионий да разкрие секрета.

Предпазливо обяснява, че рецептата се предава от игумен на игумен. И не само това. Ведно с нея той получавал и колекция от ракии, варени в обителта.

“Това е един вид наследство, за да се знае какви са били производите през годините”, казва епископът. Най-старата, предадена нему от предшественика, е от 1921 г. – златен резерв на манастира.

А билките беряли в местността Зелениковец. От тях се правела плътна бала, здраво вързана, която се поставя под чучура на казана. В средата имало вдлъбнатина като гнездо, през която минавала огнената течност след пълното закисване на билките.

Те отнемали метиловия спирт и придавали неповторим аромат. Една бала с билки се ползвала само за един казан от 250 л. После се хвърляла в огъня.

“В бутилките се слага стръкче риган за красота. Толкова мога да ви разкрия, но какви са билките – не. Знайте само, че не са чудни или тайни – има ги в Балкана”, допълва игуменът.

11.01.2015 19:36; Росица Христова;

Източник:  24 Часа

2 thoughts on “Тайните на Троянския манастир”

  1. Игумена май не знае 9-тата Божия заповед 🙂 Защо не е казал колко точно дни е бил монах в Манастира Максим? В ракията се слагат 46 билки , а за историята на Манастира трябва да научи повече . Хубаво е това което прави сега за Манастира,но не е добре ,че се носят легенди за него в околните крачми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.