Назаем от “така и така”

На заем от "така и така"Троян е едно от многото малки български градчета съществуващи просто заради самото съществуване. В тяхното съществуване няма абсолютно никаква логика и от него няма абсолютно никакъв смисъл. Там времето е спряло. Времето върви само за хората живеещи в самото градче. Но това е време, което няма нищо общо с нормалния ход. То се движи забавено и битува в някакъв друг свят. Паралелна реалност.

Прогнозата ми е, че до 50 години в България тези градчета ще се обезлюдят почти напълно и ще последват участта на много села сега. Неспасяемо е. Накрая цялата страна, ако такава още има, ще бъде консолидирана в няколко големи града, а всичко извън тях ще бъде някакъв резерват. Хората ще излизат от градовете да обработват земите и да събират реколтата като наемници и веднага след това ще се връщат обратно. Ще бъде свят от пост-апокалиптичните сюжети – банди мингяни, мутанти и друга измет ще обитават градските околности и ще всяват смут. Не се ебавам, говоря за България през 2060-та. Неспасяемо е.

Напоследък изпитвам неистово отвращение когато се окажа на подобни места. Българските села и техните жители са реализацията на всичко ужасно от мислите ми. Прости, алиенирани хора, живеещи като скотове в някакви съборетини и неспособни да осъзнаят ужасяващото си битие. Живеещи колкото да не умрат. Градчетата от типа на Троян не са много по-добре и само времето ги дели от този хал. 50 години макс, помнете ми думата.

На заем от "така и така"Центъра на Троян поразително прилича на центъра на Банско. Имах усещане за дежа-вю. Все едно същия архитект ги е правил по темплейт и изобщо няма да ме учуди, ако много други градчета имат същия център. Другото поразително нещо в центъра на Троян беше тоталното отсъствие на заведения за хранене, които са по-различни от закусвалня. Сякаш всички ядат закуски. Половината магазини са фалирали, а другата половина продават покъртителни вещи, които не съм виждал от зората на демокрацията. Депресията бе толкова отчайваща, че изтраях един час. В смисъл, когато първата автокъща, по съвместителство и заложна къща, помещава и пункт за малки обяви, положението е наистина много, много зле.

Източник: така и така

10 thoughts on “Назаем от “така и така””

  1. Много депресиращо…и вярно. Какво ще правим? Били сме известен занаятчийски град навремето, а през комунизма голям индустриален град с 16 големи завода (ако помня правилно цифрата).

    Апатията на хората е плашеща и автора добре го е усетил.

    Още ли ще чакаме държавата да ни оправи? Или “напредничавите бизнесмени” да ни крадат и използват?

  2. Хриси имаме 50 години, толкова ни е дал чиляка дето е писал статията, а че сме скотове – не съм съгласен, овце сме!

  3. Този град , в който аз съм роден
    за мнозина навярно е скучен
    разпиляваш се ден подир ден
    просто няма какво да се случи

    Тук трамваи, коли не звънят
    и реклами неонови няма
    тук във тъмно започва денят
    и завършва със първа програма

    Ала все пак и тук
    хора радват се, дишат, мечтаят
    в тревоги и слънчеви дни
    подир своето щастие бягат

    Да, така е в малкия град
    този град – старомоден и скучен
    в който друго, освен да се влюбиш
    просто няма какво да се случи.

  4. Елегия

    Кажи ми, кажи, бедний народе,
    кой те в таз рабска люлка люлее?
    Тоз ли, що спасителят прободе
    на кръстът нявга зверски в ребрата,
    или тоз, що толкоз годин ти пее:
    “Търпи, и ще си спасиш душата?!”

    Той ли, ил някой негов наместник,
    син на Лойола и брат на Юда,
    предател верен и жив предвестник
    на нови тегла за сиромаси,
    нов кърджалия в нова полуда,
    кой продал брата, убил баща си?!

    Той ли? – кажи ми. Мълчи народа!
    Глухо и страшно гърмят окови,
    не чуй се от тях глас за свобода:
    намръщен само с глава той сочи
    на сган избрана – рояк скотове,
    в сюртуци, в реси и слепци с очи.

    Сочи народът, и пот от чело
    кървав се лее над камък гробен;
    кръстът е забит във живо тело,
    ръжда разяда глозгани кости,
    смок е засмукал живот народен,
    смучат го наши и чужди гости!

    А бедният роб търпи и ние
    без срам, без укор, броиме време,
    откак е в хомот нашата шия,
    откак окови влачи народа,
    броим и с вяра в туй скотско племе
    чакаме и ний ред за свобода!

    Хр.Ботев

  5. “…..Правителството и привилегированите класове у секи един народ ще да мъчат и притесняват сиромахът, ще да поядат неговът труд ще да го държат в невежество, ще увеличават в квадрат и в куб неговите исторически глупости и в заключение на сичкото това ще да го изпровождат да бие и да изтребява брата си или да бъде бит и изтребен от него. Разбира се, че ако да би могли народите да разберат веднаж за сякога де лежат изворите на техните страдания, то тие тутакси се би убедили, че главните и единствените техни врагове са самите техни правителства и онзи клас паразити, които, за да могат да прекарват своят празен и вредителен живот, са станали душа и тяло с тираните и под покровителството на “законите” упражняват принципите на лъжата и на кражбата. Основата на сяко едно господарство е кражбата, лъжата и насилието. “Divide et impera” е била девизата на оная приснопаметна империя, която е станала идеал на сичките почти коронясани глави; “divide et impera” е и сегашната девиза на сяко едно господарство.
    “Разделяй и владей!” Но кого? Ето главният вопрос, когото не разбират или не искат да разберат оние, на които е широко около шиите им и на които е почти сякога пълен стомахът. Разделяй народите, разделяй поданиците си, разделяй семействата, разделяй брат от брата, баща от сина и мъж от жена, и ти ще да бъдеш пълен господар над милиони живи същества и ще да плуваш в техните сълзи и кърви като сирене в масло. И наистина, в коя държава силните не държат слабите в ръцете си, богатите – бедните, а управителите – сичкият народ?….”

    Хр.Ботев
    /из “Само разумният и братският съюз между народите ще унищожат теглилата”/

  6. Да, наистина – много вярно и жалко. Само искам да направя една корекция. Троян не е “едно от многото малки български градчета”. От 255 града в страната и над 5000 селища, градът ни е на 40 място по брой жители. Вярно, че е много разпилян и страшно занемарен, но не е малък. Такъв е, например, Пордим с 2000 жители. Банско е с 11 855 жители, Троян – 21 194.
    Работата ми е такава,че обикалям различни села и градове. Повярвайте, градът ни е много неприветлив и освен това с много ВИСОКИ ЦЕНИ.
    Наистина е време да се отърсим от тази летаргия, да си преодолеем апатията и да направим нещо, за да привлечем туристи, да задържим младите хора. Иначе, написаното в статията ще се окаже напълно вярно и след много по-малко от 50 години вече няма да живеем в този град.

  7. Да Троянче,

    Много добре казано! И аз пиша “от шапката си” дето се вика… защото вече 20 години съм по света, ама за мен “базата” си е Троян и толкова си обичам града, че не мога да ви го опиша…Да се върна някоя година и да видя Осъма и буклуците и жалките кантори край реката…и да си припомня колко сме били известни Троянците – с нашия хумор, с който само Грабровци са се мерили, с нашите занаяти, с който никой не се е мерил…и с нашите политици и писатели, които или са спорни или са забравени, но винаги са помнени. Аз като се пенсионирам ще си дойда, но какво ще намеря?

    Искам Троян да е велик както беше.

    Какво да направим?

  8. За съжаление, действителността е страскяща. Положението не е розово.
    Но ако всички започнем само да се самосъжаляваме нищо няма да променим. От нас зависи бъдещето на този град. От нашите дайствия, нашите начинания и нашите постъпки. Всички искат някои друг да оправи положението, по възможност с вълшебна пръчка. Ако искаме да променим нещо в този град трябва да се бачка здраво(не визирам работа в някоя фирма за мизерни пари). Американците имат една поговорка: “Не питай какво е направила държавата за теб, а какво ти си направил за държавата”.
    Помислете върху написаното по-горе. Ако не сте съгласни с мен, можете да се обърнете с гръб, да заминете както повечето и да се сещате за този град само на по-големите празници.

  9. Повърхностно и елементарно наблюдение на преминаващ, скучаещ и гладен, посредствен и сляп човек. Ще добавя – и глупав. Да, само глупав човек може да дава цялостна оценка, че и прогноза за бъдещето на град, който е посетил за час, за първи път в живота си, съдейки по явно първото му впечатление от центъра.

    Този пътник не познава никого в този град, не е говорил с никого, освен може би с продавачката на банички, и е побързал да се направи на Нострадамус.

    Казано е – за да опознаеш един човек, трябва да изядеш с него една торба сол. А колко сол трябва да изядеш в един град, за да си позволиш да го преценяваш?

    Живея в София от 30 години. Именно София е безсмисленият, бездушен и безперспективен град-спалня за пришълци без бъдеще.

    Няма да убеждавам вас – “местните” какво е Троян, но аз определено ще се върна за да поживея малко преди да умра, ако смъртта не ме погребе в мръсната, разнебитена, сива, пренаселена София.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.