2010-а – годината на троянския песимизъм

2010-а - годината на троянския песимизъм365-те дни край река Бели Осъм, преди тя да се прегърне с посестримата си Черни Осъм и да потече като голямата Осъм към областния център Ловеч, изминаха неусетно и не оставиха кой знае какви следи. Взрени назад към изминалото време, можем обаче и с радост, и с надежда, и с горест да отчетем цялата многоликост на живота. Както всеки път, и сега не мина от изненади на времето. Проливни дъждове през лятото дори наводниха мазета по главната троянска улица “Васил Левски” и трябваше от Гражданска защита да дадат рамо на бедстващите. След силния студ в ранната есен пък дойде закъснялото лято – толкова закъсняло, че в навечерието на зимата някои ходеха по тениски, а растенията озадачено напъпиха и нацъфтяха – по поляни и горички имаше нацъфтели диви ягоди, трънки, лайки, жълтурчета, в някакво странно смесване на предзима и пролет. Още през август обаче по Балкана бяха видени лилавите кърпикожуси – ранен и позабравен знак, че зимата може да бъде мразовита. Още през пролетта предвидливите троянци направиха запаси с дърва за тази зима, в лятото пък по доста къщи – въпреки кризата, се появиха слънчеви батерии и топлоизолация, защото истинският троянец в годините едно със сигурност не е откъснал от същността си – желанието да бъде в крак с най-новото и да е европеец.
Дори и обстоятелствата да се опитват да мачкат самочувствието му. Поводи за смачкано самочувствие лесно можеше да се намерят. Годината затвърди представата, че в Троян икономиката здраво буксува, че фирмите се тресат от ударите на световната или нашенската криза, а илюзорните представи, че “нещо ще стане”, ” нещо ще се подобри”, си остават химерни. Все по-далечни изглеждаха и основанията да се гледа отвисоко на съседния Ловеч, а сравненията с него рядко са повод за гордост.В обществените представи най-широко място заемаше възгледът, че в Троян работа няма, че градът върви на зле, че опустява и се превръща в село. Напразни останаха отчетите на Бюрото по труда, според които именно в Троян безработицата е най-ниска за цялата област Ловеч и под нивото на средната за страната. Никой не вярваше на тези числа, вероятно заради многото свои познати, които продължават да търсят препитание, захващат някоя работа и после бързо освобождават мястото – или заради ниско заплащане, или поради друга некоректност, или защото вече не са нужни на работодателя. Много семейства са горди, че децата им остават в София, други – че са намерили пристан в чужбина. И все повече стават децата, отглеждани тук от дядовци и баби, защото родителите работят другаде. А застаряващото население остава грижа на съседите или на социалните служби – неслучайно в интервю за “Троянски глас” Валентина Даскалова от съответния ресор в общинската администрация заяви, че общината е длъжник на възрастните хора. Остана недовършен като задача за тази година Домът за стари хора в Добродан, намерението обаче е в близките месеци той вече да заработи – ако се намерят нужните половин милион лева. Остарели и с все по-занемарен вид кретаха някогашните троянски икономически гиганти “Елма” и “Машстрой”. В “Машстрой” временно приеха няколко десетки работници след голямото съкращение там – за да свършат ограничена поръчка. После отново ги пратиха на борсата, а надеждите фирмата да се съживи отлетяха в небесата със слуховете, че дори кабелите от земята ги вадят за продажба. Същите слухове за  продажба на машинния парк за скрап вървяха и за електромоторната “Елма”, която тази година бе свързана повече с другата голяма надежда и комплекс на троянци – че нямат поне един хипермаркет. Почти сигурното намерение на “Кауфланд” в двора на “Елма” да направи най-после лелеяния голям магазин удари на камък в несъгласието на собствениците Баневи за цената. Кметът Акимов предложи друго решение за подобен маркет – върху част от терена на Автогарата, зае се да убеди транспортния холдинг със седалище в Пловдив, собственик на “Троян автотранспорт”, да приеме взаимоизгодно споразумение. Целта – Троян да запази и автогарата си, навършила 40 години през 2010-а, и да има супермаркет на някоя голяма верига, защото мястото е почти единственото, което отговаря на изискванията да е в централната част и с удобен паркинг. Дали това ще се случи – вероятно 2011-а ще покаже. Същевременно дъщерната фирма на “Елма” – “Елматех” в двора на бившето голямо предприятие, работеше на големи обороти и кроеше планове за увеличаване на работните места. “Лесопласт” и поделението на “Актавис”, както и заводът на “Софарма” във Врабево имаха резултати и в условията на криза. Колебливо обаче бе развитието на мебелните предприятия и строителните фирми, за които ту имаше глътка въздух под формата на поръчки, ту трябваше да затягат коланите, да предприемат икономии и да освобождават персонала. Слабо, според продавачи и собственици, вървеше търговията – немалко магазини по търговската улица освободиха своите помещения, наемани веднага от нови ентусиасти, чакащи да стане чудото на алъш-вериша. Сътресение преживя през октомври дори магазинът от веригата “Офис 1”, но после отново отвори врати с нов собственик. Истински оптимизъм прояви друг търговец – Иван Найденов, който взе срещу висок наем пустеещия от години ресторант “България” в центъра и с амбицията градът да има висококласен ресторант го отвори навръх Никулден. Таксиджиите задържаха цените, но се оплакваха от ниски обороти и понякога – от безрезултатно работно време. Намаля и пътникопотокът от и до селата, наложи се общината пак да субсидира някои транспортни линии. Автомобилното движение в града обаче не спря и никак не е лесно на пешеходците да пресичат уличните платна, особено в пиковите часове. В опит да запази своя периметър в условия на жестока конкуренция троянският хлебозавод пусна на пазара няколко нови вида хляб. Населението обаче свиваше потреблението и пестеше и от насъщния, колкото и примамливо да изглежда той. От туристическия сектор нямаха основание да се оплакват – броят туристи не показа отлив по празниците и през уикенда, а първо по традиция свършваха резервираните места в най-скъпите хотели на Чифлик и Троян.  Туристическата такса,
събрана от общината, си остана смешно малка – вместо поне 250 000 лв., както пресметна лидерът на Атака инж. Илиян Пеевски, тя бе около 40 000 лв., колкото да потвърди старото правило, че българинът гледа на държава и община като на мащеха и се стреми да скрие, каквото и колкото може. Хотелиери и ресторантьори на някои места успяха да държат високо нивото и бяха подобаващо оценени – “Троян Плаза” получи приз от Българската хотелско-ресторантьорска асоциация, ресторант “Кайзер” в Орешак и хотел “Фея” в Чифлик – награди от Регионалната туристическа асоциация “Стара планина”. Все в опит да бъдат привлечени насам повече туристи общината организира традиционните празници – Празника на сливата, който всъщност си е празник на нейния производ сливовицата – в края на септември, и Празника на билките, планината и туризма – през юни. За участие в тях бяха поканени рокпевицата Милена и фолкдивата Сашка Васева, в угода на всякакви вкусове и възрасти. Несигурността за бъдещето накара много троянци, традиционно пестеливи по природа, да затегнат допълнително коланите. Прословутата си пестеливост прояви и кметът Минко Акимов, който дори предложи експериментално за икономии да се спира уличното осветление в малките часове на нощта. Юнският експеримент обаче не донесе добри дивиденти в имиджов аспект и бе прекратен, а не го одобриха и общинските съветници. Разумното харчене на бюджета позволи в администрацията да няма принудителни неплатени отпуски, както в други общини, нямаше 13-а заплата, но нямаше и намаление… Ето такъв шарен беше животът през 2010-а – годината на троянския песимизъм.
В центъра на Троян тръгна обновен ресторант “България”, но си остана зееща с грозни дупки сградата на някогашното кино. До нея тревясваше изкопът на терена, бил лятно кино в едно забравено “преди”. Идеята там да изникне суперхотел, в по-сетнешен вариант – МОЛ или пък бизнесцентър по подобие на ловешкия СИТИ център, отдавна е забравена. Тъй като е частна собственост, общината няма как да влияе, обясняваше нееднократно кметът Акимов, когато журналистите подхващаха темата. Кино градът нямаше, но  кинопрожекции се състояха няколко пъти – първо в читалището на Орешак, после и в троянското, колкото да покажат на  по-младите какво е това да гледаш филм на широк екран. Грозотата в централната част обаче си остана, а обновената изцяло улица “Димитър Икономов” до пустеещия терен няма как да скрие това. Работата по тази важна улица, водеща покрай Големия пазар към автогарата и изхода на града в посока Беклемето, ще продължи и тази година в долната й част, ще се направи и кръгово движение срещу пазара, обяви градоначалникът. Остана нерешен проблемът с неестетичните входове на Троян, също чест обект на предложения и критики, чийто лош вид нерядко засенчва по-същественото – че преди да влезе в Троян, пътникът минава покрай реклами, свидетелство за живия бизнес тук. А дупките по улици и пътища, макар и по-малко заради понаправените тук и там улици, както се случи не само в града, но и в Орешак, и в редица други села, предизвикваха често ругатни и критики по адрес на управляващите. Най-критикуваната личност в троянските форуми – кметът Акимов, имаше немалко инициативи все с едничката цел да се помогне на местната икономика. Той и ресорният зам.кмет Недка Топалова обиколиха лично предприятията в началото на годината, да видят на място проблемите, да чуят мнения и да разберат с какво общината може да е полезна. После споделиха, че видяното било оптимистично. Опит управляващи и бизнес да работят в една посока  бе направен и в общи срещи както с тукашните предприемачи, така и с хората от туристическия бранш. Бизнесът не откликна масово с присъствие, но за сметка на това бе доста активен като критики. Начело излезе шефът на троянския клон на “Актавис” Валя Букарева, която обвини общината, че не е реагирала на нейни предложения от 15 точки, направени още предходната година. Градоначалникът отговори за пореден път, че тези предложения в голямата си част не са новост и че се работи по тях не от вчера. Неразбирането стигна до такава степен, че около интернет форум дори се образува групичка, поставила си цели да развива града и да работи с нови идеи за възраждането му. Масло в огъня на инакомислието притури и съветникът от партия ГЕРБ Мичо Генковски, чието номенклатурно минало винаги се припомня, щом той дръзне да недоволства или да дава предложения. Така обикновено добрите му идеи остават без нужното внимание. Може би затова г-н Генковски започна да пасува към края на годината. Все така активен остана обаче вечният опонент в Троянския общински съвет – човекът от Атака Илиян Пеевски. Той периодично искаше оставката на общинския председател Ангел Балев, но през април обяви, че в знак на протест Атака се отказва да иска повече тази оставка. Г-н Балев запазваше олимпийското си спокойствие при всички декларации, които единствено Атака огласяваше по различни поводи в началото на заседанията. Не се изкуши и да остроумничи в отговор на преки нападки, а мнозина видяха в това му поведение заявка за кметския пост на идващите избори. Сянката на тези избори падна сред троянските общинари и още преди лятната почивка по правило кротките заседания, ако не броим изявите на Пеевски и на противника му Даниел Сираков, взеха да стават все по-горещи. Сираков и Мариела Шошкова напуснаха групата “Избор за Троян”, без да направят официални изявления за причината. Емоционалният Пеевски често напомняше на останалите в залата, че се работи на парче, че никой няма представа каква е визията за Троян след повече години, че е необходима програма за действие. В случая напълно основателните му критики не намираха подкрепа, обикновено ги посрещаха  с досада или с насмешка. Атака не успя да прокара идеята да се създаде общинско дружество, което да подпомага разработването на проекти, да бъде полезно и за малкия бизнес. Пеевски обаче не бе контра на всяка цена – имаше случаи, в които заставаше зад кметските предложения, щом ги считаше за полезни и правилни. Поизоставил мишената си Балев, той с още по-голяма сила се вкопчи в другата – журналиста Генадий Маринов, когото обвиняваше в служба на властимеющите и  с когото взаимно си правеха реклама, остроумничейки по адрес на другия, верни на добре познатата истина, че лоша реклама няма и че по-важно е да говорят и/или/ пишат за теб, отколкото да те отминат.
Няколко пъти троянските общински съветници бяха напълно единни и загърбиха всички политпристрастия и интереси, за да защитят общинските. На нокти бе изправена общината още в началото на годината пред опасността да загуби свое имущество покрай дългогодишната сага около собствеността върху фирмата “Търговия”, чийто гордиев възел бе заплетен преди години при предишното управление. Тази сага продължава още, везните в различните съдебни инстанции клонят в едната или в другата посока, но троянци са убедени, че правото е на тяхна страна. Болницата и обстоятелствата в новата областна здравна карта, повеляващи според неадекватната реформа да се закрият две отделения – АГ и ортопедията, също обедини съветниците в защита на здравното заведение. Включиха се и местните депутати, призована бе за обективност тогавашната здравна министърка д-р Ана-Мария Борисова, която бе високият гост за 100-годишнината на Държавната белодробна болница. В крайна сметка намерено бе решение, което да удовлетворява всички.
Общината организира среща с представители на троянското землячество в София, за да възстанови традицията на тези срещи. Родиха се нови идеи за съвместна дейност в името на Троян, а доколко те или част от тях ще се осъществят, или ще си останат химерични – още тази година ще покаже.
Общината работеше по мащабни проекти, широко огласявани чрез скъпо платени пиар компании, но населението някак остана както незнаещо за какво точно става въпрос, така и дистанцирано от тези дейности. Когато премиерът Борисов обяви съседния Ловеч за община отличник по работата с еврофондовете и по привлечени европари, троянският кмет Акимов обидено заяви в началото на юни, че в Общинския съвет на Троян не желаят да чуят отчета за тази дейност, макар Троян да е изпреварил Ловеч по проекти. Тогава равносметката бе спечелени проекти за 28 млн.лв. в Троян срещу 23 млн. лв. – за Ловеч. Друга гордост на местната администрация бе, че проекти на Троян са класирани на първо място в страната, докато в областния център такива не е имало. Но забавянето на плащанията по тези проекти доведе до много притеснения, наложи да се тегли заем, предизвикал бурни дебати в местния парламент и довел до апокалиптичните възгласи, че с такъв заем се закопава градът. Неуредиците и бюрократичните спънки в работата за средства от еврофондовете доведоха кмета до колебанието дали е нужно дори да се правят проекти.
Местен вестник обяви 21 юли за исторически ден, тъй като   тогава органите на реда най-сетне се осмелиха да приложат изискванията на Наредба 1 и арестуваха скитащи в централната градска част коне. Собственикът си ги получи обратно, след като плати полагаемата глоба. По отношение на реда градът бе относително спокоен, макар че вандали в тинейджърска възраст съсипаха с драсканици най-красивите фасади на обществени сгради. Гражданите бяха възмутени, изразиха го категорично в интернет форуми, но промяна след установяването на злосторника  така и не настъпи. Полицаите бързо установиха автора на зловещо престъпление, което разтърси обществото и страната – собственик на дърводелска фирма бе убил и разфасовал жена си. Тази история нашумя в централните медии, като печално прочу Троянския край. Съдът даде на Валери Иванов за убийството на Виолета 15 години затвор. Имаше и други кошмари – намериха в нечовешка смрад безпомощна старица в Черни Осъм, в чийто двор лежаха животни, покосени от гладна смърт. Лекарите спасиха възрастната жена, дъщеря й я взе при себе си за гледане. Имаше и още съдебни драми – препотвърдиха присъдата над педофил от Орешак, имал отношения с невръстно момиче;с 1000 лв. глобиха троянец, дал урок отмъщение  на зарязала го  виртуална любовница, като пуснал в глобалната мрежа пикантното й изпълнение. Национално се прочу също троянец, вършил “подвизи” в София като основно действащо лице по аферата Алфабанк и успял да източи милиони от главния й офис . В схема за банково източване чрез заеми уличиха троянски бизнесмен – това бе  най-крупното икономическо престъпление, установено през първата половина на 2010-а в област Ловеч. Същевременно задържаха 38-годишен лихвар от Бели Осъм, незаконно конкурирал банките.
Радост и гордост носеха най-вече младите, може би заради своята непоквареност. 18-годишната Елица Наумова достигна  финала на престижен конкурс за млади певци, Студия “Гласове” спечели златни медали в международни конкурси, за първи път имахме представител на международна олимпиада по астрономия. Това бе Момчил Петров от СОУ”Васил Левски”, което пък влезе в ефира на националните телевизии не само заради двете си свръхмодерни компютърни зали от тази есен, а и заради кампанията на “Великолепната шесторка”. Уж потъналият в песимизъм Троян събра немалка сума за изоставените деца от Дома в Шумен. Така на благородство ни учеха най-вече младите, защото инициативата на Шесторката дойде от тях. Имаше и други подобни кампании. Различна благородна инициатива напомни за богатството на планетата чрез проекта “Две шепи вода” на химичката Ваня Иванова и нейните питомци от “Климент Охридски”, идеята бе приветствана лично от Симеон Дянков.
Станахме свидетели или научихме, както винаги, за всякакви куриози, скандали и ужаси. Имаше самоубийства от отчаяние, побоища между старци и дори размяна на изстрели по комшийски…Случиха се и доста властови промени. През юни подаде оставка и се оттегли в зенита на кариерата си гл.инспектор Яшев, шефът на местното Районно полицейско управление. Поста наследи роденият през 70-те Марин Ичев, а 44-годишният Георги Аргиров замени дългогодишния районен прокурор Гурлевски, който излезе в пенсия. Избраха най-после шеф на Общинската поземлена служба, която вече се ръководи от агронома Веско Радоевски. Чрез конкурси утвърдиха директорите на няколко училища, Илиян Илиев оглави Художествената гимназия. Инж.Васил Радойчевски от лятото управлява местната кабелна тв.
Троян отбеляза важни юбилеи: на един голям учен – академик Ангел Балевски, на голям художник – Иван Шошков, на важна институция – Читалището. На 30 стана Духовият оркестър, на 20 – училище “Климент Охридски”, на 15 – “Усмивка”, по на 5 – ансамбъл “Траяна” и Студия “Гласове”. Високата култура се докосна до нас чрез спомена за оперетната звезда Минко Босев, чрез изложбите “Трите писти” и юбилейната на новия почетен гражданин на Троян Милко Диков, чрез гостуването на писателя журналист Петко Бочаров и на ансамбъл “Пирин” за празника на града. Наши автори издадоха нови книги и направиха изложби, Хари Недев, Цветана Качерилска, Лина Борджиева, Пенка Грошева, Илия Ганчев, Дачо Господинов споделихат ворчеството си и в други градове. Самодейците от Шипково, Дълбок дол и Троян се представиха достойно на Националния фолклорен събор в Копривщица през лятото, Дамският камерен хор гостува във Франция през есента. Повод за гордост бяха осъществени патриотични дела – възстановиха чешмата – памет за троянските воини край Дойран в Македония. Имаше и конкурс за паметник на Иван Хаджийски, с основна цел – да се премахне остатъкът от монумента в центъра на града. Троянци получиха външно признание – керамикът Николай Йовков учеше на майсторство прочутия Никола Манев, стихотворение на Ради Кисьов стана химн на Созопол, Лина Борджиева получи златна значка за пълното си отличие по философия в Софийския университет…Орешак се превърна във втори културен център на общината с новите изложби и идеи в Националното изложение на занаятите. Манастирът пък се прочу печално с порицания игумен дядо Теодосий, когото обвиниха, че обидил инвалиди. В Чифлик навърши 103 години баба Стана Хаджийска, в Гумощник също празнуваше столетник навръх Петковден – дядо Петко. А над всичко властваше сливовицата – призната и подарявана даже на такива световни личности като Джон Кехоу и на премиера Борисов.

9 thoughts on “2010-а – годината на троянския песимизъм”

  1. Хаааа, май някой не си е изпил злобните хапчета, а 😉
    Хемус да похвали нещо – ДОЖИВЯХ !

  2. Темплар,начина по който е написана статията убива вредното действие на злобните хапчета 🙂 Наистина поздравявам автора най-сърдечно.Докато четях си мислих,че в този град за мнозина дори да е скучен ,просто има какво да се случи 😉 Улавя се динамиката,която показва,че Троян все пак не е умиращ,въпреки песимистичното настроение на хората.Успех за Троян и браво за статията 🙂

  3. Чудесна статия! И както казва Дива, напук на песента на Чочо Владовски, която е написана за Троян на 70-те и 80-те години на 20-ти век сега тук ИМА какво да се случи!

  4. в-к Троян 19-век казва: С малки забележи, че това не е характерното за „троянските новини “ дребосъче, мога да кажа браво.
    *
    С малкА забележкА, че това не е характерния за “в-к Троян 21-век” ник, мога да кажа браво.
    Мога да кажа браво, защото /въпреки несъзнателно/ заедно с “усилията” и ограничените способности и възможности на Т21 – град Троян, наистина се е запътил към 19 век.
    Защо казвам “браво”? Защото Троян е докаран до такова жалко съществувание днес, че единственото спасение е да се върнем в 19 век, а с това да върнем неспокойният, търсещ и съзидателен дух на балканджията. Онзи дух, така добре описан от нашия велик съгражданин Иван Хаджийски. Онзи Иван Хаджийски, който днес осакатени души ползват чисто конюнктурно и единствено като разменна монета за да си играят на комунисти и антикомунисти. За съжаление.
    Онзи дух, благодарение на който след освобождението до 30-те години на 20 век Троян е превърнат в европейски град, с модерна за времето си икономика, електрифициран, с воден синдикат, с местна банка, с бурно развитие на културата и т.н. Всяка година с новост, всяко десетилетие с нов облик. Всичко това в позитивния и градивен спектър. Най-добрия и стойностен индикатор за развитието на едно общество или общност – това е културата. Шеметния икономически и социален възход на Троян в този период довежда потребностите от култура до такава степен, че в Троян се строи ВТОРА театрална зала заради наличието на две градски театрални трупи, трета трупа “Селски театър”, както и младежка театрална трупа. На репертоара и броя на постановките на тези трупи дори днес би завидял кой да е столичен театър. Колко европейски градчета с 4-8 хиляди души по това време са имали две театрални зали и четири театрални трупи? За да има една общност такава нужда от културни изяви и да влага толкова много обществени средства в тази насока, както казват старите троянци – “трябва да са си надделели на масрафа”.
    Някой замислял ли се е защо точно 34-ти троянски полк в рамките на плевенската дивизия прави такъв фурор по време на войната? В основата на тези военни успехи не стои ли отново силния и непримирим дух на троянеца по това време?
    Някой замислял ли се е защо и къде изчезнаха или продължават да изчезват до днес знакови троянски фамилии, които БЯХА в основата на икономическия, политическия, социалния и културния възход на Троян от края на 19-ти до 40-те години на 20-ти век? Тези фамилии изчезнаха и изчезват за да бъдат подменени от “онези” чичковци с потурките и цървулките, които след средата на миналия век се спуснаха по задници от махленските урви или акостираха в Троян от полските села и се заеха да управляват съдбините на Троян, та до днес. Хора, които първо или най-много второ поколение познават и ползват обувки във фамилиите си се заеха да правят икономика, политика и , о, Боже, култура. Всичко това до днешна дата.
    Днес Троян е на колене. Не заради икономическия и социален упадък. На колене е заради загубения балканджийски дух и духовното си оскотяване. Днес средностатистическия троянец се хвали дори с по-малкото мозък отколкото има. При властимащите и техните слугински медийни и други марионетки, простотията и посредствеността са извисени до кресчендо.
    С извисяването на бездуховни примати и насищане общността с примирени модерни роби има само един положителен и “стойностен” резултат. Той е като в оня виц, където един като напълнил гащите изобщо не му пукало. Не му пукало, но запял “одата на радостта”.

  5. Pingback: it.linkovete.com
  6. Дали има тук какво да се случи?! От теб обаче има какво да научим 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.