Тоталитаризмът и интелектуалният възход са несъвеместими

До завършването на процесите на Народния съд до април 1945 г. на смърт са осъдени 2730 души, а хиляди други на десетки години или доживотен затвор. За по-малко от година българските комунисти избиват повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението си насам!
Месеци по-късно, на 20 ноември 1945 година в Нюрнберг започва съдът срещу главатарите на Третия райх, обвинени във военни престъпления и в престъпления срещу човечеството, извършени в годините на Втората световна война. За сравнение, там осъдените са:
12 човека – осъдени на смърт чрез обесване,
трима човека – на доживотен затвор, двама – на 20 години затвор, един – на 15, един – на 10.
Сравнявайки мащабите и последствията при двата съдебни трибунала, съвсем нормално е да се запитаме – какво е било това в България?
Съд? Клане?
През 1996 г. Върховният съд на Република България отменя част от присъдите на Народния съд с мотив липса на доказателства.
Присъдите са отменени, но хиляди човешки живота и съдби са безвъзвратно изгубени или почернени.
За пореден път бе избита и изклана българската интелигенция!
Последиците от това не закъсняват. „Назначената” и остатъчната, но вече опитомена интелигенция, начело с партийните секретари за 45 години създадоха и построиха една неконкурентноспособна икономика и тоталитарна държава, която не друг, а главатарят на БКП в края на 1989-та година я нарече „Социалистическо недоноШче”, а самото недоноШче рухна.
Рухна, но вместо да бъде използван създадения от българския народ икономически потенциал за едно ново начало, почти целият национален икономически ресурс през следващите 24 години бе прехвърлен по личните сметки на „строителите на недоноШчета”, техните деца, внуци и приближени.
След 1989-та г. същите строители на социализъм и комунизъм се захванаха да строят капитализъм и демокрация.
Видимите последствия, а най-вече извода от последните 24 години е: „Какъвто ви беше комунизма, такъв ви е и капитализма.”
Наглостта и патологичното желание на представителите на бившата /бивша ли/ комунистическа номенклатура постоянно да са на власт е същата и неизчерпаема. Днес, те пак сочат с пръст, отново ни натрапват „големият си управленски опит”. Умствени пигмеи мерят интелект на килограм живо тегло и ръст. Провалени икономисти броят мандати в опит да корегират нивото си на некомпетентност. Още какво ли не. Те всичко знаят. Всичко могат. Само едно нещо не знаят – защо са толкова некадърни и защо за пореден път провалят една изстрадала държава и нейния народ!
А всичко започва и се корени в поредното избиване на българската интелигенция, създавана с години и много поколения. Интелигенция, която бе заменена от индивиди, които за броени дни смениха цървулите с лачени обувки, шаяка с габардин и овчарската гега с писалка.
Някой дава ли си сметка защо след 1944 г. в Троян не се родиха личности от калибъра на Иван Хаджийски, Гимиджийски, Ангел Балевски, Шейтанов, Шипковенски, Николов, и т.н.? Поети, артисти, писатели, художници, хора на науката? А ако са се родили – защо не са на нивото на тези наши известни предшественици?
Някой дава ли си сметка за обезличаването и изчезването на известни троянски родове и фамилии, особенно последните години и какви ще бъдат последиците от това? Може би очаквате от трънак да се роди и да падне райска ябълка? Или се разчита на генното инженерство?
Тоталитаризмът и интелектуалният възход в една държава или община са несъвместими и в непродуктивно съжителство. Каквито метаморфози да претърпи сменилия цървулите новичък интелигент, поне 2-3 поколения още ще му стърчи дръжката на фамилната мотика.
Съдба и участ, с тежки последици за населението!
1.02.2014 г.

ИЗЯВЛЕНИЕ

От инж.Илиян Пеевски – общински съветник в ОбС Троян

One thought on “Тоталитаризмът и интелектуалният възход са несъвеместими”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.