Предлагат Националното училище в Черни Осъм да носи името на Занковски

“Желая много трудности на учениците и учителите, за да могат, преодолявайки ги, да станат истински хора и истински българи”. Това е казал на 15 септември 2000 г. директорът на училището в Черни Осъм Минко Занковски при откриването на новата учебна година там. Тогава той обещава на младите хора, избрали предизвикателството да бъдат първите в новата паралелка за планински водачи, да изкачат най-високите върхове в България и по света. Да изминат много по-бързо от него “пътя от Амбарица до Хималаите”. Вълнението му от първия ден на новото училище, за което е мечтал и се е борил – единственото у нас Национално училище за планински водачи, е запечатано на лента и тази събота близки, приятели, ученици, учители, почитатели, съпреживяха със сълзи в очите онзи миг. Поводът – 5 години от кончината на Занковски. Друг запис припомни как през 2005 г. Минко Занковски е връчил дипломите на първия випуск – 22 момичета и момчета, устояли на всички трудности, които им предлага обучението.
Да споделят свои спомени за големия човек, алпинист, планински спасител, учител, директор, приятел бяха дошли от цялата страна едни от най-известните български алпинисти. Петър Атанасов подчерта неговата способност да върви срещу течението, да преодолява препятствия и бариери. “Няма бариера, която да го е накарала да се откаже от намеренията си”, изтъкна той. Румен Воденичаров, известният дисидент от времето на промените, определи Занковски като “мъж в истинския смисъл на тази дума”, направил за 50 години толкова, колкото други биха направили за 100. Занковски е и истински будител, изтъкна Румен Воденичаров. На младите планинари в залата – настоящи и бивши възпитаници на Черниосъмското училище, той пожела да си изберат един от хималайските върхове, чиито снимки са окачили в залата в памет на Занковски, и да следват неговия път.
Роденият в Бели Осъм Тончо Тончев, участник в организирани от Минко Занковски експедиции, предложи училището да приеме неговото име. Сега то носи името на Васил Левски, пред когото всички се прекланяме, но по-добре да се казва “Минко Занковски” – “беше си човек месия, а и тъй си му викаше – “моето училище”, каза Тончев. Сандю Бешев сподели, че се запознал със Занковски, защото го пратили от Федерацията по алпинизъм да провери донос – дали е излъгал, че направил някакъв траверс, за да стане майстор на спорта. “Като го видях, разбрах, че е изключително честен и не би могъл в никакъв случай да направи подобно нещо”, подчерта Бешев. Според него Занковски има изключителен принос към българския алпинизъм, особено в изкачването на 8-хилядници. Организирал е 3 успешни експедиции /1990, 1992 и 1993 г./, има 7 посещения в Памир, 2 от които като член на националния отбор, 2 – на клубно ниво, организирани от него. Бешев и по-малката дъщеря на Занковски  Мая, са подготвили за печат книга, в която има разкази, есета, пътеписи от Минко Занковски, известен и с талантливото си перо. Необходими са средства за издаването обаче, призова към спомоществователство Бешев.
Художникът Иван Мутафов, преподавател по специалните предмети в Черни Осъм, разказа как, докато следвали във Велико Търново, живеели на скалите в сътворен от тях заслон – изкарали студенството си на една скала. Докато единият приготвял храна, другият катерел, а за времето се ориентирали по минаващите влакове. Често ходели до хижа “Амбарица”, при това – по всяко време на денонощието. Мутафов разказа и за лавината, която отнесла Занковски при едно от поредните им качвания до Амбарица, завлякла го далеч надолу по улея, но като по чудо не само оживял, но нямал и нищо счупено, макар да го въртяла като центрофуга.
Настоящият директор на Националното училище за планински водачи Румяна Велешка каза, че Минко Занковски не е и не може да бъде забравен, защото той е Светлина. В Училището са учредили почетна награда плакет с неговото име, като първите й носители са Мартин Маровски, преподавател на първия випуск, и Дамян Чолпанов, бивш ученик, направили това лято на Мальовишки дял тур от 6-а Б категория “Минко Занковски”.
В края на тази емоционална вечер Любов Димитрова, любимка на Занковски заради борбения си дух – със счупен крак се качила до базата на училището до х.”Плевен”, изпълни песен на ФСБ, а в началото детският хор при училището изпя песни, сътворени от Занковски и станали най-популярните в Черни Осъм, а и сред много планинари. Всички присъстващи получиха книгата “Нека ви разкажа”, подготвена от училищния колектив. Тя съдържа както творби от Минко Занковски, така и спомени от приятели и ученици.
В двора на училището, до паметната плоча на бившия директор, бе отслужена панихида от архиерейския наместник отец Марин и енорийския свещеник от манастира архимандрит Августин.
“Ще продължим това, което Минко Занковски е започнал”, заяви Румяна Велешка.

3 thoughts on “Предлагат Националното училище в Черни Осъм да носи името на Занковски”

  1. Pingback: it.linkovete.com
  2. Може,този човек да е допринесьл много за селото и алпинизма ама и е сбьркал с неговите протести срещу изграждането на язовира. иначе бог да го прости човека.

  3. Az sam ot prviq vipusk i znam kakvo mu kostvashe na G-n.Zankovski tova ychilishte.Taka che toi zaslujava uchilichteto dase kazva M.Zankovski.Leka mu pras na direktora.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.