Илиян Пеевски: Троянски предизборен дебат или помагало за практикуващите „политическа патология“.

Илиян ПеевскиДругари и другарки от посткомунистическия Троян, сигурно се питате какво е това „политическа патология“ и какво общо има тя с патологията в медицината.
Най-общо казано – приликата е, че и двете науки се занимават с трупове.
Разликата обаче е съществена. В сферата на медицината – патологията се занимава с изследване и установяване от какво Е умрял пациента. В сферата на политиката – патологията се занимава с изследване и установяване от какво ЩЕ умре пациента /избирателя/ или от какво ЩЕ умре едно цяло общество.
Някой ще каже – ама как така се установяват неща в бъдеще време. Ами много е просто и логично – политиката е работа в бъдеще време и е съвсем нормално „политическите патолози“ още от сега да предвидят нечия персонална или обществена политическа смърт.
Т.нар. „троянски политически дебати“, проведени днес между поредната порция кандидати за кметове е едно чудесно събитие, от което всеки „политически патолог“ може с шепи да гребе свежа информация и богат материал за своите полит-патологични изследвания. Жалко, че отсъстваха другите кандидати. Тези други отсъстващи екземпляри от единната троянска политическа фауна щяха да внесат още по-голямо разнообразие и дори НЕспециалистите по политическа патология биха могли да си обяснят до къде е пропаднал Троян, след като това и тези са му кандидатите за лидери на този град. Току виж разбрали и какво ги чака с подобни кандидати. Нищо де, и тези бяха достатъчни и ако изключим г-жа Михайлова в строго определена степен – останалите формираха една достатъчно ясна и представителна извадка до къде сме я докарали в този град и какво ни чака. „Радост за очите“ за всеки политически патолог.
И така – хайде на дебати-тееее! Хайде де, ама то дебат изобщо нямаше. Така и не разбрах водещия на какво се радваше и на какво казваше, че е дебат, слушайки монолозите на кандидатите и опитвайки се с дърводелския си хумор да подгрява „екшъна“. Дори въпросчетата и отговорчетата, които взаимно си разменяха кандидатите не бяха „дебат“. А „любовно-приятелските“ обяснения на двамца от кандидатите – това не само не е дебат, това е по-скоро някакво ново течение в политическата еротика на троянска почва и една безспорна заявка за бъдещ гей-парад и в нашето малко и /запо/кит‘но градче. Добре, че поне нямаше целувчици и пощипвания „и тук и тук и там“. Нали не си представяте, че примерно кой да е кандидат за лидер би се лигавил с опонентите си? Примерно един Наполеон Бонапарт да се лигави и да пощипва някой от Директорията или Консулите? Не, той е пощипвал Жозефина, а с конкурентите и опонентите си не се е лигавил, а ги е респектирал, че и други неща. Да, ама не! В Троянската политика обикновено някой го назначават за лидер, а друг – за „Жозефина“.
Боже, колко „Жозефини“ се извървяха през общинския съвет и изобщо през троянската политика. Някога ще взема да изследвам и политическата еротика в троянската политика, колкото и да наподобява всъщност политическа проституция.
/следва/

One thought on “Илиян Пеевски: Троянски предизборен дебат или помагало за практикуващите „политическа патология“.”

  1. Много смях на тая статия. Политици в Троян…кур голям, няма смисъл да ги има един път има за манастира и него немогат да оправят 2 гоини евала ашкулсун пълни врат и не се занимавай с проблеми това е мотото на кухите глави в общината неможело е как в едно друго бг село дето е от 1000 човека усвояват по програми 1000000 лева и имат център принас един път за 200000 немоще догодина евентуално. НИКАКВО ГЛАСУВАНЕ САМО АКО ДАДАТ 100 лв на глас тва е

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.