Илиян Пеевски: Троянски предизборен дебат или помагало за практикуващите „политическа патология“. /втора част/

Илиян ПеевскиИ така, другари и другарки от посткомунистическия Троян, от дума на дума достигнахме до същността на това, което в Троян наричат “предизборен дебат“.
Няма да влизам в подробности около „трите приоритета /или виждания/“ на кандидатите за кмет. Те варираха от някаква инфраструктура и търсене на някакви инвеститори, през отпадъците и инсталации за компост, минаваха през обилно харчене на готови пари от бюджета или еврофондовете, за да акостират в големия проблем – септичните ями по селата.
Обещаваха, обещаваха, обещаваха. Трамвай „желание“! Само Манго го нямаше да каже – „а от меня… и коня и каруцата“ /зер, то обещаването да не е като даването или изпълнението/
Всеки политически патолог веднага би потрил ръце от предстоящото „масово“ убийство“, за което се канят тези кандидати.
Нито един, повтарям – НИТО ЕДИН ОТ ТЕЗИ КАНДИДАТИ не пожела да обясни причините и генезиса на икономическия, социалния и нравствения упадък на Троян към днешна дата. Държаха се сякаш сме някаква швейцарска община, на която само селските септични ями са проблем. Нито един от тези кандидати не каза как смята да спре това пропадане и с какъв политически инструментариум смята да действа. Нито един от тези кандидати не пожела да обясни защо сме със зле структурирана и зле работеща администрация, защо сме със зле работещ и изобщо не работещ общински съвет, както и защо след 26 години нямаме гражданско общество, което да се самоуправлява, а не някакви полуграмотни политически екземпляри да се надуват като пуяци как щели да управляват „самоуправляващите“ се граждани.
Тъпо, нали! Не, не е тъпо – това си е чиста проба политическа патология.
Дори една Михайлова, която е класи над конкурентите си /в чисто политически смисъл/, успя да се загуби, давейки се в морето от простотия, неадекватност и обикновено политическо безличие, неграмотност и посредственост, което така щедро и с такова настървение ни бе поднесено от останалите кандидати. А ако бяха дошли и другите кандидати на този странен дебат – със сигурност биха могли да издавят цялата публика в залата. Е, поне тези с глави на раменете си. Иначе тези, които имат шамандури на раменете си – те милите се скъсаха да ръкопляскат. И колкото по-голяма дивотия изръсваше един от кандидатите – толкова повече се стараеха шамандурите да му ръко-плещят. Не, че не бе забавна тази гледка и старание от двете страни на залата.
Какво стана безпощадно ясно от този смешен и едновременно с това зловещ дебат.
1. За тези кандидати населението изобщо не съществува и изобщо не им минава през умът, че това население по закон се самоуправлява, а не го управляват
2. За тези кандидати загубата на 30% от населението за последните 20 години, както и убийствения демографски срив на Троян към момента НИТО Е ПРОБЛЕМ НИТО ИМ Е ПРИОРИТЕТ. Тези кандидати дори в Бухенвалд да ги изпратите – няма да помислят как да спасят хората, а ще ви занимават със социално-битовите проблеми на все още живите концлагеристи и с инфраструктурата около газовите камери.
3. За тези кандидати очевидно бюджетът е някаква бездънна яма, откъдето ще си вземат пари колкото си искат и за каквото си искат. /поне докато обещават предизборно/ Най-страшното е, че тези хора хабер си нямат как и от какво се пълни бюджетът. Още по-страшното е, че тези хора развяват байряка на някакви еврофондове и програми, подчинявайки живота ни на тях. Тези хора явно НЕ ЗНАЯТ, че европрограмите в цяла Европа са съпътстващи проекти, а не основни проекти и програми върху които да се градят планове и стратегии. Нищо, може да се ограмотят някой ден.
4. Най-фрапантното и най-смешното и жалкото е, че тези кандидати хабер си нямат, че в България има разделение на властите и че ОбС РЕШАВА какво ще се прави и взема РЕШЕНИЯ каква местна политика ще се провежда в общината, докато кмета ИЗПЪЛНЯВА и АДМИНИСТРИРА тези Решения на ОбС, защото е глава на изпълнителната власт в т.ч. шеф на администрацията. Ама какво ли им пука на тези троянски кандидати от някакво разделение на властите? Важното е да се обещава. Ама че друг ще решава дали това ще се случи – това изобщо не им минава през умът. Умът ли казах? Хм!
/Следва/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.