Отбелязваме 100 години от рождението на Иван Шошков

Отбелязваме 100 години от рождението на Иван ШошковМузеят на занаятите и Центърът за деца “Шошковата къща” ще отбележат утре, четвъртък, 100 години от рождението на големия художник Иван Шошков. На фасадата на родния му дом, превърнат сега от Общината в дом за децата на града, където те да развиват своите таланти, ще бъде открита паметна плоча. Събитието е от 17 ч. После ще бъде показана мултимедийна презентация за живота и делото на Шошков.  Предлагаме ви интересния материал, който е подготвила Тотка Станчева от Музея на занаятите, за този забележителен троянец.

ИВАН ШОШКОВ
100 години от рождението му

Троян е град, който може да се гордее с плеяда все талантливи художници. Един от тях е Иван Шошков. На 26 ноември се навършват 100 години от неговото рождение.
Иван е най-малкият син в бедно и многолюдно семейство –  четирима братя и една сестра. Баща му умира твърде рано – когато Иван е едва 10-годишен. Бедността и мизерията го принуждават да прекъсне образованието си и да постъпи в дърводелска работилница – да учи занаят.
Страстта си към рисуването Иван Шошков проявява още в тези години. Тетрадките му са изпъстрени с различни скици. И въпреки че близките му не отдават особено внимание на тези му занимания, той упорства. Напуска дърводелеца и постъпва в текстилната фабрика на Петър Балевски, за да събере пари и да завърши гимназия. След това тръгва за София да се запише в Художествената академия – без пари за път, пеша, през БалканаЕ
И в столицата немотията е негова вярна спътница. Като студент се оженва за Делка – негова колежка, богато момиче. Разликата в социалния статус е причината Иван да не бъде приет от нейните роднини. И когато се разболява от туберкулоза, близките й я принуждават да го напуснеЕ
Въпреки болестта и личните несгоди, Иван Шошков успява да завърши с отличие живопис в класа на проф. Никола Маринов. При дипломирането си през 1941 г. урежда в Академията самостоятелна изложба. Представя 20 свои творби.
Още през следващата 1942 г. Шошков организира самостоятелна изложба в галерия “Аксаков” в София. Излага около 50 маслени платна – пейзажи, портрети и битови сюжети. Изявата намира широк отзвук в периодичния печат. Ще цитирам само оценката на Сирак Скитник – един от най-популярните критици за онова време: “Един твърде смел млад художник. Защото е смелост една година след завършване на учението си да правиш самостоятелна изложба. Смелост е да започнеш от най-трудното – с една композиционна живопис, за която са нужни дълги проучвания, утвърдени знания и преди всичко – дар. Дарование младият изложител безспорно има.” Изложбата е показана и в Троян.
Следната 1943 г. Иван Шошков организира Втората самостоятелна изложба в галерия “Студентски дом” в София. На нея излага 70 картини. Открита е лично от Симеон Радев. Оценките на художествената критика и този път са впечатляващи.
След завършването на Академията Иван Шошков се завръща в Троян и през следващите години работи като художник на свободна практика. Сам признава, че “народът е неизчерпаем източник на сюжети – плодната земя, житата, овощията, копачките, орачите, жътварките и косачите, вършитбата и беритбата на царевица – и всички хора, свързани с тоя труд, и всичко, свързано с живота.” В платната на художника откриваме целия живот – празници, пазари, трудови сцени, пейзажи от родния град и околноститеЕ
Иван Шошков се включва в сформираната към Общия работнически синдикален съюз театрална трупа и се посвещава изцяло на дейността й – подготвя пиеси, гримира, взема участие в проектирането и направата на декорите. Понякога е суфльор, друг път – актьорЕ
Около него се групира рояк рисуващи ученици от града. Сред тях особено се откроява Иван Пеевски – негов любимец. Двамата излизат в околностите на Троян да рисуват пейзажи. Години по-късно Иван Пеевски признава, че Шошков е “човекът, който ме направи художник”.
Наред с рисуването Иван Шошков печата във в. “Заря”, в някои списания и троянски вестници интересни статии по различни проблеми на изкуството. Особен интерес представлява статията му “Художникът сред народа”, публикувана във в. “Заря” през 1940 г. В нея Шошков разказва следната случка: “В махала Белиш, Троянско, рисувах пейзаж с жена, която цепи дърва. Разговарях отвреме-навреме със селянката. Тя ми казваше: “Майка, аз не разбирам от картиниЕ Само иконите на манастира съм гледалаЕ” Вдигна брадвата и с всичките си сили удари в цепеното дърво. После добави: “Картината трябва да грее като жълтицаЕ” Трепнах. Думите на селянката като острие на брадва се врязаха в паметта ми. От живота е извлякла тя чувството за това “греене като жълтица”!
Неговата Трета и последна самостоятелна изложба в София е през 1945 година. Болестта се оказва по-силна от изкуствотоЕ
През есента Иван Шошков постъпва в Александровска болницаЕ

Умира в София на 5 февруари 1946 г. от туберкулоза…

Остават неговите картини, които греят като жълтици. Остава жив и споменът за бедния, но много талантлив художник.
Родният му дом – Шошковата къща, от десетилетия приютява талантливите деца на Троян.
Тотка Станчева, Музей на народните и художествените занаяти в Троян

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *