“Кауфланд” – единствената причина да се споменава с добро “Елма”

"Кауфланд" - единствената причина да се споменава с добро "Елма"Това заключение четем в материал на Гергана Димитрова в БЛИЦ. БЛИЦ проследява последните години на “Елма”. Без да се ангажираме с мнение доколко изнесената информация е вярна, поради нейната значимост я предоставяме на читателите си.
От 2008-а г. “Елма” АД с и.д. Пламен Цеков взе да запада с бързината на раково заболяване. Същата година за периода януари – юни тя отчете загуба на консолидирана база в размер на 807 хил. лв. Тогава като причина за влошения финансов резултат бе посочен спадът в продажбите до 5,7 млн. лв. Фирмата започна да отлага изплащането на заплати, съкрати поетапно персонала си до 400 души, а в късната есен спря и работа. И през ноември 2008 г. заводът вече бе пред бунт. Тогава Банев поиска от експертите си план за спасяването на “Елма” и вметна, че в нея производството ще бъде възстановено само ако той одобри техния проект.
Какъв план е получил от своя екип роденият в Любимец 51-годишен олигарх може само да се гадае, но днес “Елма” наподобява на завод мъртвец – административната сграда и производствените й халета пустеят с прашясали прозорци сред гробовна тишина, охраната й отказва какъвто и да е коментар, а изписаните на сайта й телефони не отговарят.
Междувременно общото събрание на акционерите на “Елма” освободи по негова молба Николай Банев от длъжността член и председател на Съвета на директорите на акционерното дружество. Рокадата е записана лаконично в т.нар. Междинен доклад за дейността на икономическата група “Елма” АД – Троян за първото тримесечие на 2009 г.
На 30 март м.г. общото събрание на фирмата освободи пак по лична молба и експерт счетоводителя Радинка Стоева. За одитиране на годишния отчет на “Елма” АД за 2008 г. бе избрана като експерт счетоводител Нели Димитрова Шопова – Георгиева, регистриран одитор под номер 0264. Тогава обаче остана тайна дали общото събрание е разглеждало проекто-решение за освобождаването на Банев от отговорност за дейността му за 2008 г., за което се чу през януари 2009 г.
За Нели Димитрова Шопова-Георгиева се заговори отново през април т.г., когато бе огласено, че по искане на собствениците на “Елма” предстои Марин Димитров да я замести на поста одитор на компанията, тъй като тя отказала да завери годишния финансов отчет на дружеството за 2009 г., внесен в деловодството на фирмата на 16 февруари 2010 г. Пак тогава стана ясно и че годишният консолидиран, неодитиран отчет на “Елма” приключва 2009 г. на загуба от 1.58 млн. лв., при 2.63 млн.лв. отрицателен резултат година по-рано.
В момента в 24-хилядния Троян “Кауфланд” е единствената причина да се споменава с добро “Елма” заради намерението на немската верига за търговия с хранителни стоки в Европа да строи свой обект върху неин терен от 14 дка, сред които сега се разпростира и столовата на дружеството. Първоначалните проучвателни дейности по проекта са поверени на бившия кмет на балканджийския град и социалист Дилян Енкин през март т.г. “Каквото се искаше от мене, свършил съм го!”, призна пред наш екип той.
“Срещите между “Кауфланд” и Банев по покупко-продажбата на терена все още продължават. Германците са изявили желание да им се предостави имот, който да е с по-голям излаз на улицата. Надявам се преговорите да приключат добре за Троян, защото това означава нови работни места. Доколкото знам, в “Елма” вече режат машини и ги разпродават за скрап”, коментира и Минко Акимов, кмет на балканджийската община от ГЕРБ.

30 thoughts on ““Кауфланд” – единствената причина да се споменава с добро “Елма””

  1. Айде пак се почна.. ше има Кауфланд, нема да има Кауфланд. 🙂 Ами Акимов защо си мълчи по тази точка, нали он е шериф тук, що не го попитате него?

  2. Всички пенсионери си мечтаят за хлебна цена под 50 стотинки. Този магазин само от тях ще прави голям оборот.

  3. От кмета нищо не зависи, бе глупаци! Става въпрос за договаряне между две части фирми – от едната страна е олигархът Банев, от друга – Кауфланд! Толкова ли сте тъпи, че не можете да разберете от иначе грамотно написаната статия. Къде Акимов може да се намеси в работата на 2 частни сдружения! Доколкото познавам бандита Банев, той ще се опита да продаде скъпо и прескъпо терена, германците обаче едва ли ще хванат на въдицата му и сделката ще е много трудно осъществима. Но, не по вина кмета Акимов, а по вина на Банев! Големи сте барабои, тъпи и сочни!

  4. Шерифа всичко требе да знае, а Банев нема кой да го търси по Русалка.

  5. … ми тогава шерифът да предложи терен на немците, ако толкова му е мил гласоподавателя…

  6. Ами, то хубаво да им представи терен, ама вече ще е след дъжд качулка. Абе важното е, че си имаме мотописта номер едно. 🙂 Те всичките ни мотополигони в Бълария са номер едно де.

  7. Уважаема Гергана Димитрова от БЛИЦ,
    Уважаеми Милен Нанков от Труд,

    Пиша Ви това писмо в качеството си на Изпълнителен Директор от 1992г. на „ЕЛМАТЕХ”АД, гр.Троян, което също влиза в състава на АКБ ФОРЕС с мажоритарен собственик Николай Йорданов Банев, като повода са Вашите статии относно „ЕЛМА”АД и Кауфланд, които доста си приличат.

    Просто за мен е необяснимо защо не споменавате нищо за „ЕЛМАТЕХ”АД, както и, че бившия и настоящ кмет не споменават нищо за нас. Може би защото от началото на 2010 година сме назначили допълнително 48 души и търсим още 11, или защото на територията на завода мъртвец „ЕЛМА”АД работят общо 169 души. Колко ли работни места ще се открият в Кауфланд ? Ние се надяваме, че след реорганизацията на производството, което се надявам да приключи до пролетта, ще бъдем около 250 души. Ясно е, че една значителна част от състава ще е от работили или работещи в „ЕЛМА”АД.
    Мисля, че поискания план за спасяване производството на електродвигатели в Троян от Николай Банев проработи и, че вместо да се гадае какъв е той, просто може да се види, стига някой да поиска да го види. Ние продължаваме да сме производители No1на електродвигатели в България.

    „ЕЛМА”АД и „ЕЛМАТЕХ”АД се намират на една територия, по точно „ЕЛМАТЕХ”АД се намира на територията на „ЕЛМА”АД и имаха сродна дейност – производство на електродвигатели, „ЕЛМА” АД в основата си електродвигатели за обща употреба, а „ЕЛМАТЕХ” АД специални и нестандартни, както и помпи за вода и други промишлени стоки. И двете дружества влизат в състава на АКБ ФОРЕС по едно и също време.

    Разликата между двете дружества е, че „ЕЛМАТЕХ”АД има постоянно развитие във възходяща посока, а „ЕЛМА”АД в низходяща. Като пример в периода 2004-2008г. ЕЛМАТЕХ АД направи четири кратен ръст. Мажоритарния собственик е един, но екипите управляващи дружествата бяха различни.

    Не обичам да пиша по много, а за да не ме помислите за парашутист, Ви информирам, че от март 1981г. съм работил, работя и се надявам да продължа да работя в и за „ЕЛМА”АД, както и за родното ни електродвигателостроене, като конструктор и организатор производството на електродвигатели.

    Поздрави, Теодор Енев

  8. Г-н Енев, любимият ви Н.Банев във всяка една цивилизована държава отдавна щеше да търка затворническата скамейка за умишлено източване и изкуствен фалит на десетки български предприятия.
    Ео ви друго подобно мнение от интернет-пространството.
    *
    Трудно ми е да не дам собственото си мнение, когато говорим за Николай Банев. Държа да отбележа, че нямам абсолютно нищо общо с Банев, АКБ Форест или което и да е от притежаваните от него предприятия и фирми. Не съм бил ощетен по никакъв начин от този човек, но виждайки лицето му в мен избухват патриотични чувства и желание да сваля този обществен циреи от властта, която притежава. Към всеки от богаташите, за които говорим имам някакво уважение, поради фактът, че са постигнали нещо чрез фирмите или компаниите си. Николай Банев е от хората, от къща построили колиба. От неговите фирми загубите за държавата, икономиката и бизнесът са в девет-цифрени числа, а ползата е нулева. Когато присъствам на разоряването на една държава посредством фирмичка наричаща се АКБ Форест, ми става нервно. Може би затова все още не съм казал, каквото и да е за Николай Банев. Общоизвестно е, че АКБ Форест със съмнителни действия е довело до умишленият фалит на десетки приватизирани предприятия в България. Богатството в днешен ден на Николай Банев възлиза на 21 милиона лева, като бизнесменът е собственик на АКБ Форест, а посредством АКБ и в Полимери, Топлофикация Ямбол, Русалка. Бизнесменът е собственик на десетки хотели по черноморието, както и футболен клуб Берое. Фактите говорят, че издигането на Николай Банев се случва благодарение на комунистически връзки, протекции и пари. Собственикът на АКБ Форест е сред “помазаните” бизнесмени изпрали комунистическите пари след падането на комунистическият режим. Връзката е доста пряка – бащата на Банев (Йордан Банев) е директор в 1-во отдел на Държавна Сигурност и активен борец срещу фашизмът, а фамилията е следена от Политбюро на ЦК на БКП още от 1958 година. Благодарение на комунистическата партия фамилията е подпомагана да се издига и пътят на цялата фамилия е предизвестен още години преди падането на режимът. Майката на Николай Банев е директор на културният отдел в община Хасково, където е израстло цялото семейство. Протекцийте на Николай Банев са безупречни и още през първите си пълнолетни години достига до ЦК на ДКМС. През 1988 година го уволняват, основно поради фактът, че е избран за нещо по-голямо.
    През 1990 година бизнесменът работи в предизборният щаб на депутатът Янаки Стоилов, а през 1991 година получава протекциите на ген Тодор Бояджиев. Банев получава разрешение да търгува с оръжие и е облагодетелствам от милионите останали след комунистическата партия. През 1996 година фиктивно взема заем за 3.5 милиона долара от чешката “Форестинвест” и участва с масовата приватизация посредством “АКБ Форест”. Голямата рекламна кампания на дружеството изкушава инвеститори от цялата страна с големи лихви (до 40% годишно според рекламата), а десетки хиляди са гражданите желаещи да вложат боновите си книжки, а набраният капитал е 2,7 милиона лева. АКБ печели дялове в над 30 предприятия, но лихви не се дават, инвеститорите не получават парите си обратно, а Форестинвест не си връщат нито лев от даденият заем. Банев увеличава капитала в АКБ и дефакто обезценява собствеността на малките вложители, като разпределя управленските постове в дружеството на семейството си. Две години по-късно Банев навлиза и в туристическият бизнес, купувайки Русалка, курорт който е фалиран от фамилията и окраден за броени години. Къмпингите Каваците, Смокиня и Златна Рибка, пък се източват безпрекословно като собтсвениците не получават и стотинка. Бандитската компания на Банев се включва дори в наддаването за Варненска Корабостроителница, но за късмет бизнесменът не е “избраният” от тогавашният вицепремиер Николай Василев и въпреки, че е единствен кандидат офертата е отхвърлена и е назначена нова процедура по приватизацията. Обществена тайна е, че в България приватизацията протича по предизвестен начин и победителите се знаят далеч преди търговете. Банев е предизвестеният купувач в много от предприятията, като например Полимери АД, а за това способстват здравите комунистически връзки на бизнесменът.
    Бизнесменът е скандално известен с публичните си прояви, скъпите си подаръци и трите си брака. Последната сватба на бизнесмнът през 2006 година за Евгения Банева е на стойност няколко милиона лева, като е призната за най-скъпарката сватба в историята на България. Подарък за младоженците от кумът Димитър Барбуков е луксозна яхта, а на сватбата пее самият Джо Кокър. Безобразното пилеене на пари от Николай Банев се изразяват в множеството скъпи подаръци – Ферари за юбилеят на Димитър Барбуков (чувства се длъжен след подарената яхта) и Ферари в края на животът на втората си съпруга Дочка Банева. А парите доказано са една от слабостите на бизнесменът. Говори се, че протекциите на Банев са толкова силни, че въпреки кредитите си, не е обявен за кредитен милионер. основен благодетел и закрилник през управлението на БСП към милионерът е Мария Мургина – Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. А скандалите вече стават много. Най-сериозен от всички е този във футболен клуб Берое. АКБ Форест купува отборът и с ужасно управление го докарва до задължения за милиони левове към дружества собственост на … познайте – АКБ Форест. Целта е футболният отбор да се фалира и да стане непродаваем. По този начин Банев се надява да се докопа до парк Аязмото в Стара Загора, където е базата и стадионът на Берое. Досега бизнесменът не е постигнал успех, но фактите, разследванията и данните на МВР и ДАНС говорят явно за корупционни схеми и икономически престъпления, сравнение с които операция “Наглите” е пионерска дружинка, разказваща вицове за Тодор Живков. Мисля, че е време ръководните ограни в България да си свършат работата, защото нагли деца като Николай Банев накараха икономиката на България да се върне десетки години назад, макар да говорим за икономически подем.
    http://bogatite.com/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2/

  9. Господин Теодор Енев,
    От статията ви става единствено ясно, че Елма АД е зле, а Елматех АД – добре! Защо обаче един мажоритарен собственик си позволява да има в един и същи град две фирми с едно и също или близко производство, и защо едната е губеща, а другата – не, просто го премълчавате. Защо един завод от над 3000 души е унищожен – също удобно го премълчавате. Може би защото сте мераклия да се наредите сред управленческия екип на Елматех АД? Ако това преследвате, моите съболезнования! Няма човек, който се е захванал с Банев и да е прокопсал! Питайте одиторката Георгиева! И изобщо, не подхващайте теми, които са ви чужди, па макар и да са ви поръчани…

  10. До Архонта

    Може би не сте разбрали – аз съм Изпълнителния Директор и създател на “ЕЛМАТЕХ”АД още през 1992г., а двете дружества са в състава на АКБ ФОРЕС от 1997г., така, че ни ми е необходимо да се нареждам сред управленския екип на “ЕЛМАТЕХ”АД.
    Не премълчавам нищо. През 1997г. завода бе вече около 1860 човека. В края на 2008г. бе около 376 човека. Твърдя, че основния проблем на дружеството “ЕЛМА” АД, след 2000г. са лошите управленски екипи, а като допълнение се яви и кризата. След реорганизиране на производството, сега сме 169 човека, работим, печелим и си плащаме заплатите, данъците и стари задължения на “ЕЛМА” АД.
    В края на краищата сме едно от трите основни предприятия останали да работят в Троян. Не може само лоши неща да стават в тази България.
    А иначе Вие сте си с правото да се съмнявате и да имате собствено мнение, както и аз.

  11. Г-н Енев, в началото на 90-те имаше една “интересна” практика в рамките на всяко държавно предприятие да се регистрира частно предприятие със същия предмет на дейност, което да ползва само позитивите, а негативите да остават за сметка на държавното предприятие, което пък от своя страна да генерира огромни пасиви, с което да бъде подготвено за приватизиране за жълти стотинки.
    Как така след масовата приватизация вие се оказвате /Елматех/ под шапката на АКБ Форес?
    Изпълни ли приватизационните си задължения АКБ Форес по отношение Елма?
    Колко и какви инвестиции направи лицето Банев в Елма АД след приватизацията?
    Продавало ли е лицето Банев /чрез продажните си ръководства на Елма/ продукция под себестойността? На кого?
    Вярно ли е, че завод за елдвигатели в коя да е точка на света може да бъде губещ единствено, ако се управлява от лицето Банев?
    Знаете ли каква е печалбата на лицето Банев от нарязването за скрап на един завод с повече от 50 години история? Тази цена съпоставима ли е с цената на марката “Елпром Троян”?
    Едно време подобни крадци и престъпници са ги разчеквали с 4 коня. Днес тези изроди крадат необезпокоявано и спокойно си карат фераритата с по 450 коня.
    Да, ама едно време са живели горди българи по тези земи, а днес – блеещи овце и мазни плужаци.

  12. Круме, далавери много се надиплиха последните години. Много фабрики ги затриха, таз поне ни остана работеща. А за Банев си прав, ама какво от това?!

  13. Иван Костов загроби 3000 български предприятия, иска да унищожава още
    Сряда, 1 Септември 2010г.
    Автор: ЕКИП АТАКА
    Далаверите на Командира станаха държавна политика

    Повече от 3000 съсипани български предприятия – това е равносметката от четиригодишното управление на Иван Костов от 1997 до 2001 г. Кабинетът на Командира стана нарицателно за корупция и далавери, факт е, че няма негов министър, който да е излязъл чист след края на мандата, а повече от половината в екипа бяха разкарани от самия Костов, защото се опитваха да вкарат свои корупционни схеми, различни от тези на бившия премиер.
    Според Едвин Сугарев, който преди пет години написа отворено писмо за далаверите на синия политик, правителството на Костов е разпродало държавни активи на стойност 27 млрд. лева за около 1 млрд. лв. И това ако не е пладнешки грабеж!
    Разграбването на България по време синьото управление създаде олигарсите, които процъфтяха при Сакскобургготски и Станишев. Клиентелизмът и рушветчийството станаха задължителен атрибут на властта именно при кабинета “Костов”. Пак по време на това управление започна съсипването на АЕЦ и на армията, а журналистиката вместо коректив, се превърна в слугинаж, възхваляващ управляващите.
    Сега Костов с четиримата си депутати отново напира към властта. Защото знае отлично, че държавата, дори и в криза, постоянно генерира пари, които може да се усвоят с далавера, а Командира е цар на далаверите.
    През 1997 – 2001 Иван Костов проведе “реформи”, чрез които обогати своите съпартийци и не на последно място себе си. Увеличи данъците. Въведе около 150 лицензионни и разрешителни режима и затлачи дребния и среден бизнес, като по този начин създаде благоприятна среда за държавна корупция.
    Инвеститорите, освен руските, не искаха и да чуят за България. Вместо приватизация от чужди инвеститори се състоя пладнешка приватизация от вътрешни съмнителни дружества и физически лица, приближени до бившите комунисти или до Костов и СДС. Властта беше силно централизирана, за да може комисионерството на държавната администрация да се развива. Създадоха се нови монополи като НЗОК.
    Дошло на власт, правителството на Иван Костов се зае със скоростна приватизация, насочена преди всичко към решаването на политически въпрос – да създаде масова база от свои капиталисти, които уж да заменят червените. Впоследствие се оказа, че приближените лакеи всъщност са си пак червени и олигарсите Георги Гергов и Людмил Стойков са добър пример за това.
    От четирите метода за приватизация – публичен търг; публично оповестен конкурс; преговори с потенциални купувачи; продажби без търг или конкурс – доминираше последният, най-непрозрачният, по правило корупционен. Приблизително два пъти по-малко бяха преговорите с потенциални купувачи и публично оповестеният конкурс – също заредени с мощен корупционен потенциал, но по усложнена – за даващия и вземащия подкуп – процедура. Най-прозрачният и честен метод – публичният търг, бе рядко изключение. Перспективни предприятия се подаряваха на определени хора срещу определени пари за жълти стотинки.
    Тогава се появи и печално известният прякор “Мистър 10%” на покойния вече вицепремиер, занимаващ се с приватизацията Александър Божков.
    Основна част от продажбите без търг или конкурс бяха продажби на работническо-мениджърски дружества. Така трябваше да се имитира някаква социална справедливост, но номерът не мина – хората бързо нарекоха този тип “разбойническо-ментарджийска приватизация”.
    Срещу комисиони и рушвети, давани от мениджърите на управниците, последните им подаряваха почти без пари специално създаденото за целта РМД. По правило следваха различни хватки на мениджърите – естествено, “сини”, назначени от Костовото правителство. Най-популярната хватка бе увеличение на капитала на дружеството. Така делът на работниците се свеждаше до нула, а нароченото за унищожаване предприятие се оказваше в ръцете на шепа продажници.
    Друг начин бе директното разпродаване на активите на предприятието, водейки го бързо до ликвидация. За разлика от класическите капиталисти, заинтересовани от дългосрочното развитие и просперитет на фирмата си, новоназначените костови капиталисти се интересуваха единствено от пачките – “сега, тук и веднага”.

    Огромна корупция
    имаше и в масовата
    приватизация

    След придобиване на държавните предприятия по-голямата част от приватизационните фондове (вече преобразувани като холдинги) увеличиха капитала си с пари от дъщерните си предприятия, които от своя страна се превърнаха в основни акционери. Мениджърите на фондовете и скритите зад тях политици станаха техни реални собственици. От хилядите дребни акционери вече не зависеше нищо, за тях оставаха символичните дивиденти.
    Тази супердалавера беше направена с мълчаливото съгласие на Костовото правителство. Подкрепа, която насърчаваше унищожителния грабеж над българския народ, и естествено, че тя бе дадена срещу собственост в бившите приватизационни фондове и/или срещу пари. Костов с мълчаливо одобрение приемаше присъствието на скандалния израелски инвеститор и собственик на “Мобилтел” Майкъл Чорни, който бе експулсиран едва след срещата на тогавашния шеф на ЦРУ Джордж Тенет с Командира.
    Костов и кликата му подпомагаха със законотворчество, удобно за групови интереси, ремедетата, които чрез офшорни фирми с виртуални собственици приватизираха близо 80% от българската индустрия. Те не поискаха от нито един инвестиционен фонд, от нито една партия да декларират произхода на капиталите си. Продаваха безогледно, на безценица, за да получат процентите си. И се хвалеха с успехите си.
    Ще споменем някои от “успешно” продадените фирми – “Нефтохим”, “Кремиковци”, “Химко”, “Стомана”, “Девня”, където бе престъпление да се оставят 15% акции за държавата. Останалото се харизваше на чуждия купувач. Да не говорим как бе подписана една от най-съмнителните приватизационни сделки – продажбата на трите фармацевтични завода, в резултат на което новият собственик държи 80% от производството на български лекарства.
    Моделът с приватизацията на плевенската рафинерия “Плама” бе мултиплициран и за най-големите български предприятия. Характерните черти на този модел са: неизвестни купувачи, наричани “стратегически инвеститори”, източване на предприятието за 2 г., успоредно с намаляване на персонала, последващо затваряне. Сценарият се разиграваше с активното съдействие на управляващите.
    “Плама” спешно бе продадена на “Евроенерджи холдинг”, създаден навремето с откраднатите пари на бившия комсомол.
    Държавата отхвърли реалната оферта на френската “Елфинко” и американската “Глобал ойл”. Две години по-късно “Плама” бе обявена в несъстоятелност, а “Евроенерджи” прехвърли собствеността на регистрирания в Кипър “Плама консорциум”, който включва швейцарската финансова група “Андре” и норвежката “Норуижън ойл”. При този избор бе отхвърлен световният лидер в бранша френската “Елф Акитен”. Към 2001 г. рафинерията дължеше вече 251 млн. нови лева на банки, 60 млн. лв. на бюджета и 10 млн. лв. за заплати на работниците.
    На офшорната фирма “Инсайт овърсиз”, само за 500 лева, бяха прехвърлени 100% от акциите на “Пивоимпекс” – заводът в Ямбол за производство на малц, който бе най-големият в Югоизточна Европа. Новият собственик се задължи да изплати старите дългове от 16 млн. марки и да инвестира 23 млн. марки в довършителни работи. Години по-късно в завода не бе вложен нито лев.
    В повечето случаи

    купувачите бяха с
    офшорна регистрация,
    защото така купената фирма можеше да се източи в неизвестна и “необлагаема” посока. Офшорни фирми имат и собствениците на трите фармацевтични завода, касовите акционери в “Асарел Медет” и много други.
    Държавният бюджет продължаваше да налива милиони левове на “успешно” продадените големи фирми.
    Така гигантът “Кремиковци”, купен от “Дару металс” за 1 долар, получи от фонда “Структурна реформа” 183 млн. лв. за покриване на стари дългове. Собствениците на “Дару” имаха офшорни фирми, регистрирани с разрешението на Министерството на финансите и с благословията на тогавашния финансов министър Муравей Радев. Ето към тези фирми изтичаше заработеното в металургичния комбинат.
    Купувачът на девненския торов завод “Агрополихим” – “Асид & Фъртилайзърс” плати 1 долар, но държавни фондове му отпуснаха 63 млн. лв., за да се разплати с “Булгаргаз”. Собственикът отново бе с офшорна регистрация. По-късно “Асид” получи облекчени цени на природния газ, което си беше чисто субсидиране.
    Експериментът с пернишката “Стомана” бе аналогичен. Към германския стратегически инвеститор “Метал трейдърс” не бе проявен сериозен интерес. Предпочетена бе българската “Еврометал” на олигарха Людмил Стойков, която получи предприятието по договор за управление с клаузи за изкупуване. А по-късно Министерството на икономиката започна да разпродава “Стомана” на парче. “Еврометал” взе обаче своя бонус. През 2000 г. Костов продава на Стойков основното производство на фалиралото предприятие “Стомана” срещу обслужването на дълга му от над 42 милиона лева. По-късно във фирмата влиза гръцката “Виохалко”, но Стойков запазва 14 на сто от “Стомана индъстри” и е зам.-председател на управителния съвет.
    “Видахим” пък бе ликвидиран и се разпродаде на парче, но когато можеше да се продава и реално да се спаси, Агенцията за приватизация не прие добрата оферта на “Химимпорт” с аргумента, че очаквали италианската “Марангони”. По-късно заводът бе разпродаден на парче, а сега е в руини.
    Бяха разграбени “Големите бургаски мелници”, маслодобивното предприятие “Камбана”, купено от холандския концерн “Хелиън комодитис”, “Добричкият обувен завод”, “Оптико-механичният завод” в София, “Пектин” – Перник, Заводът за картонени опаковки “Хаджи Димитър” в Своге и още много други.
    Един от най-фрапиращите случаи бе приватизацията на най-голямата българска банка – Булбанк, която Костов продаде за 160 млн. долара – колкото бе годишната й печалба! Впоследствие се оказа, че Алесандро Профумо, директор на финансовата групировка “Уникредито Италиано”, избрана за предпочитан купувач на Булбанк, е член на управителния съвет на SDA – школата за бизнесадминистрация на престижния милански университет по икономика “Бокони”, където учи по-голямата дъщеря на Иван Костов – Яна.
    “Аз искам да разбера колко и къде точно е даден подкупа за Булбанк. Между 50 и 100 млн. долара ли е подкупът? Нека премиерът отговори”, попита тогава бившият вътрешен министър в костовия кабинет Богомил Бонев, който днес се оказа приближен на Георги Гергов.
    Следващият голям скандал бе с огласяването на доклад на спецслужбите, според който Иван Костов е наложил контрол върху най-доходоносните сектори от българската икономика. Според оперативните данни в доклада Костов е пътувал през 1995 -1996 г. с човек на име Емил Караколев и двамата са били спрени на швейцарската граница. В колата бил намерен сак с 500 хиляди франка, за които те не могли да дадат обяснение, и им била наложена забрана да влизат в страната. Караколев, който живеел в Германия, отговарял за връзките с българите в чужбина в предизборния щаб на ОДС. По-късно, след като сините спечелили изборите, той лично довел Гад Зееви в България и посредничил за приватизацията на авиокомпания “Балкан”.
    Караколев е дарил на фондация “Бъдеще за България” на Костовата съпруга Елена като частно лице повече от 50 хил. лева, пишеше в доклада на службите.

    Най-скандалната приватизационна сделка бе тази с авиокомпания “Балкан”,

    която Костов продаде за 150 000 долара – цената на един луксозен джип, по думите на Волен Сидеров. За купувач бе избран никому неизвестният израелец Гад Зееви, който дори в собствената си държава не се ползва с добро име. Офертата на Руския авиационен консорциум бе отхвърлена, въпреки че надхвърляше 100 страници и подробно разработен бизнес и инвестиционен план, само и само за да се даде авиокомпанията на Зееви. Той спечели с оферта от цели 3 страници, а бизнеспланът на израелския “инвеститор” дори не бе внесен в Агенцията за приватизация.
    Гад Зееви, постави предварително условие да регистрира фирмата купувач в офшорен Амстердам. След това плати за АК “Балкан” цели 150 000 долара, а само една година по-късно поиска 1, 5 млн. долара държавна гаранция за смесеното си дружество с израелската “Бедек авиейшън груп”, а като десерт пожела и 50-годишно разсрочване на дълговете на компанията. Тази приватизационна сделка стана образец за нарушен приватизационен договор и смърдеше на жестока корупция, но правителството не си мръдна пръста да я преразгледа.
    И така само за година Зееви докара АК “Балкан” до колапс. Аферата нагледно показа, че националният интерес бе най-последната грижа на Костовото правителство. След като Зееви получи като подарък БГА “Балкан”, основната му дейност бе разпродажба на имущество, имоти, закриване на линии и съкращаване на персонал. Зееви източи АК “Балкан” по класическата схема за преливане на атрактивните дейности на превозвача в нови дружества. Така по законен път той се освободи от старите и нови дългове, натрупани от националния превозвач. Всички получени пари и приходи се превеждаха по сметки в ИНГбанк. Държавата остави за себе си 25% от акциите на компанията, но нямаше свой представител в Съвета на директорите. А според директива на Евросъюза всяка авиокомпания може да е носител на националния флаг единствено когато 50% плюс една от акциите й са със същия национален произход, в случая – български. Т. е. Агенцията за приватизация нямаше право да продава 75% от “Балкан”, защото по този начин я лиши от правата й по близо 100 двустранни транспортни спогодби. Няма начин това да не е било известно при сключването на сделката, но след като Костов си е затворил очите, явно не го е направил без големи пари.
    След като Зееви източи милиони и не остана нищо за разпродажба, в началото на 2001 г. “Балкан” преустанови полетите си, а малко по-късно бе обявена в неплатежоспособност. Наглостта на Гад Зееви стигна до предявяване на иск пред арбитражния съд в Париж, че бил подведен за сделката.
    Днес в масовото съзнание ДСБ се асоциира основно с “родата” – партийно-братовчедски кланове на Костов. И с основание, защото самият Командир вече беше признал цинично през 1988 г., че “в България всички сме братовчеди”.

    Нарицателен за огромната корупция стана
    кръгът “Олимп”,

    тясно свързан с Иван Костов. Необяснимо е как само с “честни” бизнессредства тази икономическа група на Славчо Христов достигна за няколко години разрастване в огромен мащаб.
    Фирмата на Славчо Христов “Балканстрой инженеринг” печели първите си търгове на летище “София” с помощта на тогавашния министър на транспорта Вилхелм Краус.
    По-късно Христов регистрира обща фирма “Бул-ойл трейдинг” ООД с Георги Христов, зет на премиера Иван Костов.
    През 2000 г. ресторантьорът Славчо Христов е избран за председател на надзорния съвет на БРИБанк. Първата голяма приватизационна сделка на Христов – покупката на “Златни пясъци”. Формално купувач на 63. 8% от капитала на курорта е РМД “Златни”, което е финансирано от банката. РМД-то се ангажира да плати 80, 8 млн. долара, разсрочено за пет години.
    Постепенно империята “Олимп” сложи ръка на военнопромишления комплекс в България. Стопанска банка бе сред основните кредитори на предприятията от ВПК. А бившата БРИБанк бе и агент по приватизацията на “Арсенал”, “Бета”, ” Пима”, и “Трема”.
    РМД-та и с пари на двете банки, които се сляха, купиха и най-апетитните парчета от българските летни и зимни курорти. “Бороспорт” – дружеството, което стопанисва Боровец, бе приватизирано от РМД “Самоков Боровец 21” за цена от 4. 9 млн. долара, платени в брой , а “Турист инвест” – Цюрих, купува 60% от “Пампорово” АД срещу 11 млн. долара в брой.
    Така към 2000 г. бяха продадени предприятия за приблизително 827,700 млн. лв., т.е. резултатите от скоростната приватизация са практически равни на нула. През 1990 г. България имаше 100% държавна собственост и 11 млрд. долара външен дълг. В 2001 г. държавната собственост остана около 20-25% и външният ни дълг е пак същият. Т.е., продадена бе около 80% от собствеността на държавата, а парите ги няма. Унгария, която раздържави по-голямата част от активите си, с тях изплати 2/3 от външния си дълг. При нас приватизацията бе катастрофална за огромната част от хората. Тази 70-80% частна собственост произвежда най-ниския жизнен стандарт в Европа, по-нисък дори от Румъния. Според икономиста Кольо Парамов извратеният олигархичен капитализъм в България се роди на практика за 4-те години на Костовото управление – чрез потресающа мегакорупция, невиждан грабеж на националното богатство, създавано от поколения българи и ограбване на спестяванията на населението.

  14. И какво? Спорите тук с господин Енев 🙂 … Той дава заплати на 169 човека велик е! А какви са зплатите??? Да не са по 400 лв? Ако дава по 1000 евала… Работниците на реални заплати ли се подписват??? тук работодателите си дрънкат само… попаднаха ми ведомости на доста голяма фирма-троянска … по документи 40% от бачкаторите са на половин щат хахахахахаха срамота!!!
    А на кауфланд кат му дойде времето, то си е пазарна икономика…
    Панагюрище е колкото Троян нали??? Добре нека е по-малко… има и Била има и Плюс, т.е от януари Плюсовете стават Лидъл…
    А Троян има???какво???
    Честито … все така си трайкайте и се оставяйте да ви щавят… Както е казано приведена главица … далавери на общинари ВИЖДА и си трайка но пък сабя не я лови…
    Стига се жалвали…
    Вие вижте колко ромчета има вече … хихихи щъкат щакат като за доре дошли в Троян. и са се настанили в намалото на града в къщи… дали ЗАКОННО? Кмета дали е проверил???
    Абе пърдон ама всички ли са роднини общината спонтанно питам де не се засягайте …
    Ще му дойде времето и на Кауфланд… ще му дойде времето и Троян – Карнаре да се чисти за зимата, за да минават коли… и да има движение на стоки… ще му дойде времето на всичко… ама вдигнета глави гледайте за какво гласувате…
    кажете за циганите? законно ли са в къщите в началото на града?

  15. До ХАН КРУМ -Поздравления, смислени въпроси задаваш. Отговорите обаче има да чакаме някой да ги даде…

  16. Абсолютно добри въпроси от Хан Крум! Поздравления! Авторът е на “ти” с темата Емпром-Елма – Троян! За отговорите – няма да ги докачаме. Поне докато не започнат да изправят Николай-Баневците пред съда.

  17. Оставете на мира Елматех. Интересно защо никой в Троян не отваря приказка за Витекс. Нито една местна медия (каквото и да значи това) не споменава бившата текстилна фабрика Болшевик. Нямало информационно затъмнение в Троян, нали?!

  18. Г-н Енев,
    1. Вярно ли е, че вие имате 20% от акциите на ЕЛМАТЕХ АД?
    2. Вярно ли е, че ЕЛМАТЕХ започва като ООД с участието на ваши колеги от бившия Елпром? И как става така, че вие изкупувате техния дял, за да останате накрая само вие и Банев?
    3. Вярно ли е, че имате интерес от унищожаването на Елма АД, за да върви нагоре ЕЛМАТЕХ?
    4. Не ви ли боли, че в момента Елма я режат на скрап и знаете ли колко пари ще прибере Банев от това?
    5. Не подозирате ли, че щом Банев заличи ЕЛма АД, ще ви остави ЕЛАТЕХ “да помете въздух”, а след това ще започне да източва и вашите печалби? В края на краищата не ще ли последва ЕЛМАТЕХ съдбата на ЕЛМА?

  19. Може да се намери инфо и в нета – Теодор Енев наистина държи 20% от дяловете.

  20. Че са негови, дори на observer вече е ясно! По-любопитното е как се е сдобил с тях?

  21. Малко по-горе Хан Крум е описал как е станало, имало е и едно приятелско рамо от страна на Адърски предполагам. 🙂 Не омаловажавам и намесата Банева, де.. 🙂

  22. г-н Енев,

    мен лично не ме вълнуват другите работи. Последно Кауфланд ще го има ли на мястото на бившия стол на Елма или това е поредната лъжа на Диленкин.

  23. Депутатът от Атака г-н Гумнеров, избран с гласовете на много троянци, предложи поправка в закона – на всички приватизирани предприятия да бъде удължен срока, за да могат приватизаторите да изпълнят приватизационните си задължения.
    Обикновенно във всеки приватизационен договор, освен многото други задължения, приватизаторът е задължен да инвестира в предприятието определена сума. Има само една малка “подробност” – не е посочено КОГА ще бъде инвестирана тази сума. На практика се получава, че до 24 часа без една секунда в края на примерно 10-годишния приватизационен период със задължения за приватизатора – същия е абсолютно изряден. Има цяла една секунда до края, в която той все още /по договор/ може да реализира /примерно 50 милиона/ инвестиции. В 24 часа и една секунда – вече отпадат всички задължения и приватизатора е чист като момина сълза!!!???
    “Перфектна” далавера, нали?
    Както сами се досещате, предложението за промяна приватизационния закон от ловешкия депутат от Атака Гумнеров за удължаване срока на приватизационните договори с фиксирани дати за инвестиционните задължения…. веднага бе бламиран, отхвърлен и забравен. От абсолютно всички останали партии!
    Банев може да е спокоен и да донареже за скраб всичко което е останало от умишлено фалираната и погребана Елма…. или световно известната марка “Елпром Троян.
    Честито на печелившите.
    Останалите, нали си знаете – духане на супата, а може и някоя синьо-червена вувузела.

  24. Хан Крум, напълно си прав и това е точно така. За мен нещата в държавата ни се объркаха изцяло и то целенасочено, след като в родния ни парламент влязоха голям брой юристи. Сега и законите са ни такива, че с х– да ги сочиш, но какво от това , че ние колцина тук се косим. Нали “нещата” вървят. Да не дава Госрод да опираме до съда и “услугите” на юристите. Разбира се не слагам всички под един знаменател. Но тук в пълна степен важи правилото за лъжечката л…о в кацата с мед!!! Аз лично не виждам светлина в тунела, въпреки , че Борисов и компания се напъват да правят нещо. Но нали виждате, какво става с града ни. Безработица, отчаяние, безхаберност и перспектива йок, както казват нашите южни съседи..

  25. За ”Кауфланд” се говори вече 2-ра година поред, ако не се лъжа! Айде, бе, кметеее, размърдай си малко староро дупе и направи нещо за този град, че е от западнал нагоре!! И защо точно там да се строи- на майната си, а не на друго и по-удобно място?!?!?!?!?!? Точно в индустриалната зона, хахаха, смях голям! Айде, успех и дано в близките 5-10 години да го построят! :П

  26. Елматех е създадена с частен капитал от група кадри на Елпром през 1991 г. Целта е задълженията да останат само на завода майка, а Елматех да се ползва само от печалбите. Хватка на червената стопанска номеклатура! В нея Теодор Енев влиза с 4-5% дялов капитал, той обаче трябва да обясни как днес има 20% от акциите на фирмата. Горе-долу в Елпром Троян стана като в онзи френски повик: Кралят е мъртъв, да живее кралят! Или Елма е мъртва, да живее Елматех!Днес Елматех прибира печалбите от макар и крехкото производство на елдвигатели /3-4 хил.бройки на месец/, когато стариият Елпром Троян е правил толкова за един ден! Парите на Елматех отиват у Банев и Теодор Енев. За сметка на фалираната обаче Елма АД и стотиците уволнени нейни работници през последните 19-20 години! За сметка и на рязането на машини, което става в Елма Ад в момента. Кой печели от последното, нека да каже добрият мениджър Теодор Енев? Енев обаче трябва да знае, че Банев ще фалира рано или късно и Елматех! Тогава сигурно ще запее друга песен за Банев, а като сегашните хвалебствени химни по адрес на олигарха от Любимец!

  27. Елма тотално е разграбена, с тирове изкарват скрап, но винаги в почивен ден – събота, неделя или празник, за да няма проверяващи. Елма е тотално нарязана. Всичко се реже. Да е жива и здрава новата режеща директорка. 60 години градено, за 2 – 3 месеца нарязано. Да ни е честито!!!!

Вашият отговор на Архонта Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.