Творба на Цветана Качерилска в национален сборник

Творба на Цветана Качерилска в национален сборникВ близко време читалище “Никола Вапцаров” в Благоевград ще издаде сборник с най-добрите творби, представени в организиран от него национален литературен конкурс през последните 5 години. Сред авторите е и троянската поетеса Цветана Качерилска, която преди около месец прибави към колекцията си от престижни награди първата награда за есе в Националния литературен конкурс “Никола Вапцаров”. Наградената творба е озаглавена  “Писмо до Вапцаров” и я предлагаме на нашите читатели не само заради майсторството на авторката, а и заради актуалните послания, облечени в находчиво намерена форма.

ПИСМО ДО ВАПЦАРОВ

Пиша ти, защото зная, че не всичко свършва с разстрела и червеите. Сигурна съм, че и ти си го разбрал. Защото какъв е смисълът на борбата, ако сме дошли за толкова кратко на тоя свят? Аз знам, че ти едва ли си в Рая. Би смутил духовете на блажено почиващите там. Навярно са те сложили  някъде между Рая и Ада – в Чистилището, на някоя огняроинтелигентска длъжност. Няма да те разпитвам как е там. Та нали този и онзи свят се обитават от едни и същи души?!
Животът се промени, Поете! Вярата не ни достига и затова започнахме да произвеждаме много хляб. Излишен хляб. Бедните го събират от контейнерите.
Борбата и романтиката сега са други. Идеалистите въобще не ги преследват. Смятат ги за напълно безопасни. Сега  въобще не разстрелват, Поете! Не било хуманно. Дори скитащите кучета не убиват, защото си имаме екозащитници. Само бандитите се избиват един друг, но то е друго…И борбата днес е различна. Голяма била човешката ненаситност, Поете! Колкото повече, толкова повече… Даже и в затвора не можеш да попаднеш на хора и да станеш човек, защото съдят условно.
По машините /изключение правят скъпите автомобили/ никой не се прехласва, но поети се нароиха много. Да се чудиш на тоя свят! Но днешната романтика си е едно бягство, Поете, бягство от живота. За повечето от нас – все по-озъбен. Пък и сегашните поети ти трудно би  разбрал…
Иначе – още те изучават в училище и в университетите. И студии, и книги пишат за тебе. Пък за оня, “третия разстрел”, прощавай, Поете!
Все още има хора, които вярват в Доброто! На тях се крепи светът и на тяхната вяра. Един добър човек е голяма сила.
Ти сега стоиш високо на оная огняроинтелигентска длъжност. /Тук такива длъжности  вече няма. Навъдиха се едни – ни народът им разбира от длъжността, ни те знаят що вършат./ Но твоята длъжност, Поете, е висока и единствена. Защото държиш там горе вярата на тоя многострадален народ, който се люшка между отчаянието и надеждата. И още те чете.
Днес те препрочетох и аз и ти изпращам това писмо с адрес:

До Чистилището
Длъжност: Огняроинтелигентска
За Поета на светлата вяра – Никола Вапцаров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.