Троянският манастир ще приютява бежанци

Троянският манастир ще приютява бежанциВсеки, почукал на вратата ни за помощ, идва в образа на Христа, казва игуменът

От 2 седмици насам бежанската криза в Европа се разраства. Само в съседна Македония над 3000 имигранти на ден прекосяват границата с Гърция. Балканските народи, които са първата преграда за бежанците, започнаха да затягат контрола около границите си, за което бяха остро разкритикувани от ООН заради подхода си. Според Комисариата издигането на стени, полицейското насилие и езикът на омразата няма да спрат вълната, която се задава към Европа.
Градусът на напрежението расте и у нас. Заради нашествието от Гърция към Македония и Сърбия армията изпрати бронирани бойни машини заедно с военнослужещи към югозападните ни граници. Нищо, че България се оказа номер 1 в черния списък на бежанците – страната, която подгонените от войни и глад, гледат да избягват. Толкова ли сме враждебни към клетниците от Близкия изток и Африка? И готови ли сме да отворим сърцата и домовете си за бегълците – “Стандарт” потърси отговора от епископ Сионий, игумен на Троянския манастир.

Бежанците са добре дошли в Лопушанската света обител – вратите си за тях отвори още през януари 2014 г. Величкият епископ Сионий, който по това време бе игумен. Семейството, приютено в манастира, бе от заможна фамилия, която е успяла да преживее не само бомбардировките в Алепо, Сирия, в които са били унищожени много от знаковите сгради в града, но и репресии заради религиозните си вярвания. Бежанците не бяха християни, а последователи на зороастризма – древна персийска религия. Тя е близо до тангризма, при който се почитат природните сили – огън, вода, вятър. Прекланят се и пред слънцето. “Сирийското семейство беше около един месец в манастира”, сподели за “Стандарт” епископ Сионий. “След тях идваха и други мъже, жени, които също по няколко дни останаха. Но всички с голямо внимание и голяма почит към Църквата, към Православието, защото, знаете, че в Сирия православната църква има велика традиция. 20% от населението там го изповядва”, уточнява епископът. Бежанците, които Сионий е приютил преди по-малко от година, в момента живеят в Германия. “Там техни роднини ги настаниха и им намериха работа. От време на време се чуваме и

оставям с най-добри чувства и братски настроения

към тях”, споделя още епископът.
Днес Сионий е игумен на Троянския манастир, който е един от трите най-големи у нас. Светата обител има готовност да отвори врати за бежанци. “Имаме благословение от Светия синод, тъй като Троянският манастир е Ставропигия и е на пряко негово подчинение, да приютим хора от Украйна, тъй като знаете, че и там заради войната нещата са много сложни. Винаги имаме готовност да приютим хора, които са изпаднали в нужда”, сподели пред “Стандарт” игуменът.
Епископ Сионий обаче припомня, че в светата обител бегълците могат да намерят само временно спасение. “При нужда, при бедствия, при подобни страшни бежански ситуации манастирите настаняват хора, но те имат друга цел. Там живеят хора, които водят монашески, уединен живот и спасяват душите си по този начин. Посрещат поклонници, проповядват вярата и живеят благодатната радост с името на Христос. Така че за постоянно манастирите не може да бъдат използвани за живеене на такива хора”, смята епископ Синосий. “При нужда обаче вратите се отварят, за да приютят страдалци и да бъдат подкрепени бедстващите хора”, допълва игуменът.

Християнинът не може да гледа на лице

казва Сионий. “Християнинът трябва да помага на всеки един, независимо от вяра, независимо от социално положение. Всеки, който е почукал на нашата врата, идва в образа на Христос. Това е задължението на християнина – в името на Господа да посрещне всеки, който е почукал за помощ”, казва епископът.

Освен с приютяване на бежанците, през 2014 г. Българската православна църква се включи и в събирането на помощи за тях. Така над 100 кг храни бяха събрани от енориашите на столичния храм “Св. Георги” в кв. “Дървеница”. Те бяха предназначени за сирийските бежанци в лагера в кв. “Военна рампа”. Идеята да се помогне на хората, прогонени от родината, бе подкрепена от архимандрит Флавиан и църковното настоятелство на храма. “За нас е без значение каква е религиозната принадлежност на бежанците, от значение е това, че те са гонени и страдат, че са без дом, далеч от родината си”, сподели тогава отец Стоян Чиликов, който е енорийски свещеник в храма, пред медиите.
Освен храна, енорияшите

от “Св. Георги” бяха събрали и пари

в помощ на сирийците. С тях помогнаха на лагера в село Ковачевци, където живеят много деца, някои от които са без родители.

Нито епископ Сионий и братството на Троянския манастир, нито пък енорияшите от “Св. Георги” са се замисляли дали бежанците са християни, мюсюлмани или зороастрийци. Те са се впуснали безвъзмездно да помагат – кой с каквото и както може, защото това е поръката на Христос – да обичаш ближния си, както себе си.

Източник: Стандарт

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.