Съобщиха за смъртта на дядо Максим

Българският патриарх Максим, Почетен гражданин на Троян, е починал в ранните часове на деня. Той е склопил очи в Правителствената болница, където бе на лечение. Наскоро Патриархът навърши 98 години и вярващите се молиха да стане чудо и той да оздравее. Сега ще се молим за душата му. Дядо Максим е роден в Орешак през 1914 г., обичаше родния край и особено – Троянската света обител, в която бе за последно през август – за храмовия празник Голяма Богородица. Предстои да разберем дали е поискал и тленните му останки да почиват в тази обител. Бог да прости и де мир на душата му! Във всички храмове в страната ще има заупокойни служби, съобщи по БНР Варненският митрополит Кирил.

3 thoughts on “Съобщиха за смъртта на дядо Максим”

  1. Бог да прости Дядо Максим! Успя да съхрани БПЦ и българското Православие.
    Почивай в мир!

  2. На 98 годишна възраст тази нощ почина патриарх Максим I Български.

    Той е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско, в семейството на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков.
    Основното си образование получава в родното си село и едва дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир.
    Прогимназията завършва с отличен успех и от 1929 до 1935 г. учи в Софийската духовна семинария, която завършва с отличие. От есента на 1938 до 1942 г. следва в Богословския факултет на Софийския университет.
    На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, в параклиса на Богословския факултет приема монашески постриг от Ловчанския митрополит Филарет.
    Приема името Максим в чест на св. преп. Максим Изповедник – светец от VII в., прославен със силна вяра и православна изповед.
    На 19 декември 1941 г. Врачанският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в семинарския храм „Св. Йоан Рилски“. В края на 1942 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария.
    На 14 май 1944 г. в Черепишкия манастир, където е евакуирана и впоследствие остава интернирана Софийската духовна семинария, той приема ръкоположение в йеромонашески чин от Врачанския митрополит Паисий.
    На 12 юли 1947 г. в Разград йеромонах Максим става архимандрит, а три години по-късно е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва.
    Това назначение е знак за особена отговорност. В онова време за подобен пост се изисква извънреден такт и дипломатичност в общуването със светските власти. Висока оценка за служението на архимандрит Максим в Българското подворие в Москва дава руският патриарх Алексий I.
    След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Светия Синод
    На 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ архимандрит Максим получава епископски сан.
    На 30 октомври 1960 г. ловешките епархийски избиратели единодушно посочват епископ Максим за свой архипастир и на 20 ноември той е канонически утвърден за Ловчански митрополит.
    През време на служението му в епархията на своя роден край, въпреки тежката политическа обстановка, са построени и осветени от него няколко нови храма.
    На 7 март 1971 г. патриарх Кирил умира и на 4 юли за нов патриарх е избран Максим
    В началото на 90-те години в БПЦ се създава църковен разкол. Учредява се т. нар. „нов Синод“, поставя се „алтернативен патриарх“.
    През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор, на който присъстват предстоятелите на всички поместни православни църкви, с който разколът е обявен за окончателно приключен.
    Патриарх Максим е доктор хонорис кауза на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София и почетен член на Московската духовна академия.
    За 90-ия рожден ден на патриарх Максим през 2004 г. президентът Георги Първанов му връчи орден „Стара планина“ – първа степен
    Отличието му беше присъдено за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на БПЦ и за 90 години от рождението му.
    Днес софийските митрополити ще трябва да се съберат в столицата и да вземат решение по всички процедури, които ще бъдат направени във връзка с кончината на патриарх Максим, каза Тивериополският епископ Тихон, председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
    „Погребението на предния патриарх беше преди много години и някой едва ли си спомня как протича такова погребение. Рано или късно тленните останки на патриарх Максим ще трябва да бъдат освободени от правителствена болница и положени в ковчег. Тогава ще трябва ковчегът да се донесе в храма „Св. Ал. Невски“.
    Днес Светият Синод, ако успеят всички да се съберат, ще вземе тези решения. Няма да може толкова бързо да стане всичко.
    Новината сигурно е достигнала до братските православни църкви и те сигурно ще искат да изпратят свои представители“, добави епископ Тихон.
    Той посочи, че е дълг на Търновския митрополит Григорий да свика избирателен църковен събор в рамките на определен срок.
    „Условията са описани в устава на Църквата. Новият патриарх трябва да е не по-млад от 50 години и най-малко пет години да е бил митрополит
    Светият Синод трябва да представи на избирателите трима кандидати и измежду тях Църковният събор ще трябва да избере бъдещия патриарх“, обясни епископ Тихон.
    „Аз ще запомня патриарх Максим с това, че беше монах, какъвто вече мъчно ще намерим в нашето духовенство, с неговата безкрайна прецизност, що се отнася до задълженията на всеки един от нас.
    Моето искрено съжаление за това, че той толкова години беше един самотен човек. Става дума, че никой – с изключение на най-близките около него в домакинството му, никой не успя да спечели доверието му, така че да бъде в постоянна връзка с него.
    Нито един от владиците и митрополитите ми се струва, че нямаше тази близост, която би трябвало да имат към патриарха. Никой не се постара да търси неговия опит, неговата лична душевност, това бяха само най-близките около него – роднините“, заяви още епископ Тихон.
    Кой ще бъде следващият патриарх се очаква да стане известно в началото на март 2013 година, обясни пред “Дарик” проф. Иван Желев, богослов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и бивш председател на Комисията по вероизповедения.
    Според проф. Желев предстои състав от четирима старши митрополити да свика съвещание на Светия синод, на което да бъда избран заместник на починалия патриарх, който да поеме управлението на Българската православна църква до избора на нов патриарх.
    „По новия устав трябва в четиримесечен срок да бъде избран новия патриарх на България. Тъй като началото на поста другата година е в средата на март, вероятно в самото начало на март ще бъде направен този избор, а веднага с избора става и канонизация“, обясни проф. Желев. Той добави, че кандидати за поста са всички, които отговарят на условията.
    „Някои могат да си направят отвод поради здравословни или други причини.
    Един от митрополитите – Пловдивският митрополит Николай, няма възрастта, двама нямат стажа – отново митрополит Николай и Доростолският митрополит Амбросий в Силистра.
    Останалите са потенциални кандидати“, каза богословът.

    /препечатано от в-к Атака/

  3. Сидеров: Патриарх Максим бе обединител на БПЦ и ще остане в историята като една светла фигура

    Лидерът на „Атака” изказа своите съболезнования за кончината на дядо Максим като се подписа в книгата, поставена за целта в Светия синод. Според Сидеров той е обединител на Българската православна църква и ще остане в историята като една светла фигура. Националист №1 призна, че винаги е бил критичен към него, но добронамерено.

    „Той успя да овладее кризата в църквата по време на разкола с много смирение, търпение, доброта и се наложи като безспорен лидер във висшия клир”, заяви той и изрази своите опасения, че след кончината на дядо Максим е възможно да настъпи объркване: „Опасявам се от някакви опити Българската православна църква да бъде превърната в нещо като протестантска или нещо, което да служи за политически цели”.

    Основанията за тези негови опасения са нападките сред политолози и социолози, на които по думите му не им е работа да говорят за църквата и които с нездрава възбуда са започнали да обясняват какво трябва да се направи оттук нататък.

    „Нека обществениците да не се месят в църковното дело”, заяви пред журналисти патриотът. Според него ни е необходим период на спокойствие и овладяване, за да не станем жертва на истерия. Всичките нападки срещу хората от висшия клир се отразяват зле цялостно върху църквата, защото никой не е безгрешен. Според Сидеров не е необходимо хора отляво и отдясно да съдят прекалено строго. Той призова да оставим нещата в църквата да се наместят спокойно.

    Лидерът на „Атака” припомни, че през 90-те години е имало „седесарски кръгове, които са се опитали да протестанизират църквата, но за щастие този разкол не е успял”. Той предрече, че сега църквата ще бъде подложена на удари от страни, които нямат нищо общо нито с вярата, нито с християнството.

    Според националиста това са неправителствени организации, които имат интерес православието да отслабва. По думите му процесът на разбиване на православната църква, не само у нас, тече отдавна, но може да бъде спрян, ако всички ние се противопоставим.

    „Българската православна църква не е слаба. Единствената сериозна заплаха е ислямизмът, който се радикализира”, заяви Сидеров. Според него православието ще устои и няма да бъде разрушено, защото това би означавало край на всичко.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.